Българинът Тед Кочев – бащата на „Рамбо“, готов да снима филм и на 90

Голямата мечта на канадския режисьор с български корени Тед Кочев, в чужбина известен като Кочефф, е да заснеме филм за цар Борис III и за спасяването на българските евреи. Холивудският кинаджия сподели мечтата си и навръх 90-ия си юбилей, който отпразнува на 7 април. Сценарият за филма отдавна е готов, но пандемията стопира реализацията му и през последната година проектът е замразен. Самият Кочев вярва, че въпреки достолепната си възраст има сили да застане зад камерата.

Роденият в Торонто като Величко Тодоров Цочев е записан по-късно с името Уилям Тиодор Кочев, а като режисьор в Холивуд е известен като Тед Кочефф.

Потомък е на български емигранти – баща му е от Пловдив, а майка му е от Въмбел, гръцка Македония, но след Балканската война семейството ѝ бяга в България и тя израства във Варна. Родителите му се запознават в Канада по време на демонстрация през Голямата депресия и по-късно сключват брак, но се развеждат, докато Тед е дете. Като дете в дома му винаги се е говорело на български, поради което световноизвестният кинотворец се чувства българин в сърцето и душата си.

„В сърцето си съм българин. В моето семейство се говореше на български. Майка ми винаги готвеше български гозби – боб, чушки, зелник. Обожавам баница със сирене и баклава. Не успях да стана канадец, защото съм различен. През толкова перипети преминах, но съм щастлив, че Господ още ми дава здраве“, споделя и днес Тед Кочев.

„Аз ползвам три думи за едно и също нещо: “диня” на български, “любеница” на македонски и “карпуз” на турски. В Торонто имаше цяла улица с македонски и български семейства, всички деца на тази улица си играехме заедно и всички бяхме едно – българи. Там бяха моите братовчеди и приятелите ми. Макар и в Канада, чувствахме се като в малко македонско село”, откровен е талантът.

През 2016 г. той получи българско гражданствo и развълнуван и със сълзи на очи той взе личната си карта от директора на Областната дирекция на МВР в Пловдив старши комисар Христо Разсолков. Така режисьорът официално стана жител на Пловдив. Адресната му регистрация е на ул. „Капитан Райчо”, където живеят негови роднини. Тогава Тед Кочев заяви, че ще носи личната си карта до сърцето и сподели, че е останал изумен от развитието на Пловдив, като го сравни с мегаполиси като Париж и Ню Йорк.

„Моята мечта сега е да направя филм за цар Борис III, който е спасил всички български евреи. Мисля, че това е много важна история, защото ако повече хора са имали неговия морал и кураж, за да направят това, което е направил той, това би било много по-добро място. Най-вероятно изобщо не би имало масово унищожение. Всички са се пречупили пред Хитлер, но не и този човек. Той не се е интересувал, направил е това, в което е вярвал. Нещо, което аз смятам за изключително важна тема, че човек трябва да се бори за каузите, в които вярва. И той го е направил с цената на живота си. Знаел е, че може да бъде убит заради това, което е направил. Обожавам тази история заради моралната смелост, която е проявил“, споделя холивудският ас.

„Изключително съм подготвен за спасяването на евреите. Чел съм всяка книга по темата. Знам много. Освен това съм говорил със Симеон Сакскобургготски, с княгиня Мария Луиза и с принц Херман, така че знам всичко. Казаха ми всичко. Той е бил хуманист, заявил е на Хитлер, че е цар на всички хора в България: арменци, турци, християни, евреи. Всички те са част от един народ и царят няма да позволи нито един от тях да бъде убит! Затова мисля, че ще се получи много интересен проект“, убеден е Тед Кочев.

Режисьорът желае да направи филм и за Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г., тъй като това събитие белязва съдбата на неговия македонски род. „Въстанието е потушено от турците и всички македонци са много жестоко наказани. Опожарени са страшно много македонски градове и села, зверски убити са всички хора там. Прадядо ми решил да избяга. Притежавал много успешно и богато селско стопанство, но решил да изостави всичко, за да се спаси заедно с цялото си семейство. Имал петима синове и много внуци, всички работели в стопанството му, а когато вечеряли заедно всяка вечер, събирали са се над 50 човека. Когато турците заплашили, че ще ги убият, прадядо ми решил, че единственото спасение е да се бяга“, разказа преди време Тед Кочев.

„Турците нахлули в празната им къща, изгорили дома им, убили всичките им животни, хвърлили трупове в кладенците на двора, за да отровят водата. Единственият изход бил бягството. Семейството се разделило наполовина – 24 души са се придвижвали през планините, а другите 24 са минавали през речната долина. Всеки на тяхно място би решил, че по-сигурното придвижване е през планините, но не и с преследващата ги турска кавалерия. В планината турците стреляли по роднините ми и ги убили по много жесток начин, наоколо всичко било в кръв…

Избили ги всичките с изключение на едно 8-годишно момче, което е оцеляло, защото родителите му го предпазили с телата си. Но това не е всичко! Детето чуло как турският капитан казва: „Уверете се, че всички са мъртви. Отрежете част от дясното ухо на всеки!“. Когато стигнали до единствения жив човек, това дете мълчало, докато режели ухото му… и отново оцеляло. По-късно успяло да се събере заедно с другата половина от семейството по линия на майка ми, които успели да се доберат до България. Заселили се във Варна. В Канада аз успях да разпозная това пораснало вече дете като мой чичо именно по липсващата част от ухото му“, споделя през сълзи режисьорът.

Тед Кочев завършва английска литература в университета в Торонто, започва да режисира за канадската телевизия на 24-годишна възраст. По-късно се премества във Великобритания, където режисира театрални пиеси и филми. Неговият филм „Two Gentlеmen Sharing“ е първият британски филм, селектиран за международния кинофестивал във Венеция. Следващият му филм „Wake in Fright“ (познат и като „Outback“), заснет в Австралия, и до днес се смята за един от най-добрите австралийски филми и става първият австралийски филм на кинофестивала в Кан.

Най-голям успех постига в начарото на 80-те с филма „Първа кръв“- първият от поредицата за екшън легендата Джон Рамбо. В главната роля е Силвестър Сталоун.

Малцина знаят, че краят на „Рамбо: Първа кръв“ е замислен доста по-различно от това, което зрителите виждат на екрана. Идеята е филмът всъщност да представлява една самоубийствена мисия. Така Рамбо трябва да се застреля във финала на филма. „Хората ще ни намразят“, казва Сталоун на режисьора. „Имаш право“, отговаря му Кочев. Тед преработва сценария въпреки неодобрението на продуцентите и Рамбо остава жив. Филмът се превръща в хит.

„Моят филм разказва за това, което се случваше на ветераните от Виетнам след завръщането им в Щатите – те бяха мразени от десните, защото са загубили войната, докато хората с леви убеждения ги смятаха за убийци на деца. Повечето от тях не са искали да отидат във Виетнам, били са мобилизирани и са вярвали, че служат на страната си. Според статистиката само през 1980-а всеки месец 1000 ветерани правят опит за самоубийство, а 350 от тях успяват! Затова първоначалният вариант на филма завършва със самоубийството на Рамбо“, разкри Кочев.

„Когато завърших сценария за „Рамбо: Първа кръв“ продуцентът го хареса и попита кого мисля да взема да играе в него. Казах: „Искам Силвестър Сталоун“. Отговорът бе: „Не, не, той има 6 филма – 2-та за Роки са голям успех, но другите 4 са боклук за 25 цента. Той може да играе само боксьор“. Но аз бях категоричен: „Смятам, че е перфектен за ролята. Излъчването му е мъжествено, силно и в същото време в него има нещо трогателно, не е ординерната добре изглеждаща филмова звезда. Аз му вярвам, че може да изиграе ветеран от Виетнам, който се е върнал у дома“. След като получих съгласие, му изпратих сценария. Обикновено звездите в Холивуд – а той беше име – ги чакаш 2-3 месеца да прочетат сценария. За пръв път в живота ми, след като го бях изпратил в четвъртък, на следващия ден – в петък, той ми телефонира: „Прочетох сценария ти, прекрасен е! Кога започваме?“. Не можех да повярвам“, спомня си и днес с усмивка холивудският режисьор.

Тед Кочев има 5 деца от две жени. Първият му брак е с британската актриса Силвия Кей, известна с роли предимно в телевизията. Имат три деца: Аарон, Катрина и Джошуа. От втория си брак с китайката Лейфън Чънг Тед има две деца. Александра също се занимава с кино. Синът Томас е обещаващ млад пианист и композитор, който с работата си привлича вниманието на музикалните критици.