Виктория след „Игри на волята“: 90% от участниците бяха психопати!

Волейболистката Виктория защити имиджа си на „голямата“ уста в „Игри на волята“ и след края на сезон 4 на екстремното риалити в интервю за Vbox7. В прав текст тя си каза мнението за повечето от участниците и за хейта, който й се изля. Ето и цялото интервю с нея:

Отпадна на крачка от финала. Защо?

Защото бях с прекалено силна конкуренция. Бях с едни много достойни мъже на този полуфинал и се опитах да прокопая най-вероятно тунел до Китай. Не ми се получи, но пък за сметка на това съм много доволна и горда от себе си, че се изправих рамо до рамо с толкова достойни мъже.

Как се става Кралицата на „Игри на волята“?

Кралицата на „Игри на волята“ се става, като останеш последната жена в „Игри на волята“. Отстраних Ралица на крачка от полуфинала и така се преборих за Кралицата на „Игри на волята“.

Как толкова много Резерви стигнахте до финала?

Според мен тази година Резервите бяха основата на „Игри на волята“, тъй като за мен всяка една от резервите беше изключително добре подготвена физически. Смятам, че 90% от нас бяха психопати. Мисля, че това беше основната идея на резервите. Както се видя, доста добре се представи всяка една от резервите и стигна доста напред във формата.

Ще видим ли някога жена победител в „Игри на волята“?

Смятам, че всяка година влизат все по-подготвени жени както физически, така и стратегически. Тази година общо-взето на много малко места отстъпваха на мъжете, така че смятам, че съвсем скоро може да видим жена победител в „Игри на волята“.

Какво ще посъветваш жените в следващия сезон?

Моят съвет е: бъдете смели, нека вашият глас се чуе. Не си мислете, че сте по-малко от мъжете – не сте, така че дерзайте.

Предимство ли е ръстът?

Смятам, че в някои игри ръстът е предимство, но в повечето не е предимство. Според мен игрите не са пригодени за малко по-високи от стандарта, така че не е точно предимство.

Писна ли ти от въпросите са Цветан?

Да, писна ми от въпросите за Цветан. Вече отговорих както в социалните мрежи, така и в интервюта и където можах. С Цветан след предаването си останахме само приятели и следващият въпрос сега е: „Защо?“. Явно защото така е било писано, но това не пречи да имаме едно страхотно приятелство.

Защо е целият този хейт срещу теб?

Аз си имам няколко теории. Ще кажа тази, която смятам за най-любимата си. За мен хората не обичат силни и независими хора със собствено мнение. Аз смятам, че съм точно такава. Каквото ми е мнението, каквото ми е в главата, общо-взето ми е на устата. Чух, че съм интригантка. Може да съм всичко останало в този живот, но интригантка при всички положения не е едно от тях, тъй като повечето участници от формата разбраха, че аз каквото си мисля, отивам и си го казвам. А това те как ще го приемат? Истината е, че както желаят, така да го приемат.

Разпознават ли те на улицата?

Те ме разпознават още от първата седмица, тъй като ръстът не ми е точно стандартния. Общо-взето стърча където и да отида и хората ме разпознават буквално от първата седмица почти навсякъде. Случи ми се много пъти влизам в някой магазин и да чувам: „Вики, здравей“. И аз отговарям: „Здравейте, и на мен ми е приятно да се запозная с вас!“.

Разкажи ни забавна случка с твой фен!

Имам една много любима. Бях извън София, ходех по улицата и си разхождах кучето, пред мен имаше една тумба с деца (две момиченца и три момченца). И както ходя – става някаква гюрултия покрай тях и изведнъж едното момиченце се обръща, отвори едни очи и едва ли не спря да диша. И само се обръща към мен и започва: „ Това е Виктория! Вижте, вижте! Това е Виктория!“. Спряха и аз стигнах до тях. Тя стои и ме гледа с едни големи очи и започна: „Ти си Виктория от „Игри на волята“, ти си от Супергероите! Аз много те харесвам, може ли да се снимам с теб?“. Стоеше пред мен и буквално трепеше. Аз не знаех как да реагирам, защото това беше още съвсем в началото, усмихнах и се и казах: „Да, може!“. Момиченцето след това пита: „ А може ли да те прегърна?“. И така беше буквално през цялото време и накрая се хвърли върху мен, снимахме се, аз я подминах и вече чувам на заден фон: „Това е Виктория! Леле, каква голяма фенка съм ѝ! Тя е уникална, толкова силна жена!“. Това беше една от първите реакции, която буквално успя да ме разтърси отгоре до долу. Беше много сладко и го помня до ден днешен.

Какво ти донесе участието в „Игри на волята“?

Участието в „Игри на волята“ ми донесе от днешна гледна точка адски много, тъй като това беше едно преживяване, което не мога да го сравня с нищо, което съм преживяла до момента. Емоционалният заряд, усещането на арената, общо-взето взимат ти всичко и гледат на какво си способен. Аз в началото когато влязох не вярвах, че ще се справя емоционално, защото аз имам много силна връзка с моето семейство и с моите приятели. Свикнала съм буквално да вдигам телефона по 15 пъти на ден за някакви пълни глупости да си говоря със семейството си. Мислих, че това ще ми е най-голямата спънка в „Игри на волята“, но не се оказа така. Доказах на себе си, че мога да бъда всичко, стига да го искам достатъчно силно. Мога да се справя както със социалната игра, така и на арената и да не ми тежи това, че близките ми хора не са до мен. „Игри на волята“ всъщност ме научи, че не съм една волейболистка, а мога да бъда и много други неща, които ми бяха само в мой плюс. Мисля че имах нужда от тази начална крачка.

Какво не разбраха хората за Виктория?

Хората не разбраха за Виктория, че тя е един супер усмихнат и позитивен човек. Да, наистина съм супер емоционална и това, което е на арената, съм и такава на игрището. Но, реално погледнато съм, човек, който държи много на близките си хора, помага винаги на приятелите си, който държи много на приятелите си и повярвайте ми: в истинския живот Виктория Григорова е един усмихнат и лъчезарен човек.

Съжаляваш ли за нещо в представянето си в Игрите?

От днешна гледна точка наистина не съжалявам за нищо, което съм направила. Да, на моменти съм реагирала малко по-остро, отколкото има нужда, но наистина това съм аз. Дори и в момента някой ако ме ядоса, надали ще има някаква разлика с това как съм реагирала в Игрите. Да, там емоциите са много по-силни, тук може би ще са малко по-притъпени, но общо-взето: това, което видяхте в Игрите – това е Виктория.

Къде ще прекараш коледните празници?

Коледните празници ще прекарам вкъщи, защото за мен Коледа е най-чистият християнски празник. Това е празникът на семейството, това е празникът на близките хора, така че не смятам да мърдам от вкъщи. Ще си обуя дебелите коледни чорапи, ще си облека коледния пуловер, ще си направя греяно вино и ще прекарам празника с най-близките си хора.