В Ла Гомера още си общуват с подсвиркване

Когато и да отидете на един от най-малките Канарски острови Ла Гомера, няма да сбъркате. Климатът е прекрасен през цялата година. Няма убийствени жеги – лятото е приятно прохладно, а през зимата температурите не падат под 20 градуса. Въпреки невероятната си природа островът все още не е напълно окупиран от туристи, което съхранява чара му.

Разположен едва на 378 кв. км – към 25 км в диаметър, с население от около 22 хил. жители, островът може лесно да се обиколи. Има прекрасни пешеходни маршрути, за да се насладите на вълнуващите и разнообразни гледки, които тук са на всяка крачка. Ла Гомера единствен на Канарите няма вулкани. Повечето плажове обаче са покрити с вулканичен черен пясък, който според местните е лечебен. Освен това на него тен се хваща по-бързо. Само в град Вале Гран Рей всеки месец пристигат кораби с бял ситен пясък, с който засипват плажовете там.

Националният парк „Гарахонай“ пази уникална растителност, а от него се откриват най-красивите гледки към океана, съседните острови и най-високия връх на испанска територия – Тейде, който е един от най-старите вулкани. Сянката му е най-дългата в света, цели 200 км навътре в Атлантика. Според легендите на гуанчите, коренните жители на Канарите, Тейде е бащата на седемте Канарски острова – Лансероте, Фуертовентура, Гран Канария, Тенерифе, Ла Гомера, Ла Палма и Ел Йеро.

Още при изкачването към „Гарахонай“ дъхът спира при вида на величествените скали Агандо, които се издигат стотици метри над пътя. В парка, обявен от ЮНЕСКО за световно наследство, се срещат около 450 растителни и животински вида, изчезнали в Африка и Европа преди милиони години. Сред тях са папрати, останали непокътнати от времето на динозаврите. Терасовидни ниви, финикови палми и бананови плантации обграждат основното плато с характерните древни лаврови гори, които не могат да се видят никъде другаде в Европа. Тук се наблюдава и интересно климатично явление – колкото по-нагоре се изкачва човек по терасирания терен, толкова по-голяма мъгла се спуска наоколо. Предполага се, че именно заради този феномен се е образувала гъстата гора, съществувала още преди ледниковия период.

Защитен от ЮНЕСКО е и впечатляващият местен език силбо гомеро (в превод „свиркане от Гомера“), който се състои само от подсвирквания с различна продължителност и тон. Някога гуанчите измислят този начин, за да си предават важни вести през тесните долини и дълбоките клисури. На този език може да се каже всичко, което и на испански, но съобщенията с подсвиркване могат да се чуят на разстояние от 3 до 5 км. Когато първите европейци идват на Ла Гомера през XV век, местните хора със северноафрикански произход си говорят със свиркане. До началото на 50-те години на миналия век езикът се е използвал повсеместно. Според доклад на ЮНЕСКО всички жители на Ла Гомера разбират езика, но само тези, родени преди 1950 г., и ходилите на училище след 1999 г. могат да го говорят. Причината е, че в края на миналия век силбо гомеро започва да се използва все по-малко за сметка на испанския. Масово навлизат мобилните телефони, а и все по-малко хора се занимават със земеделие из тесните клисури на острова. За разлика от стотиците изчезващи езици по света обаче, силбо гомеро успява да оцелее и от 1999 г. се изучава в училищата на острова. Макар по света да са известни и други езици със свиркане – в Африка, Гърция, Турция, Франция, този е най-добре проучен и използван от най-голям брой хора.

Днес по-рядко ще срещнете по улиците на острова хора, които разговарят с подсвиркване. Езикът може да бъде чут предимно в училищата и в заведенията, където правят демонстрации за туристи.

Островът, който е съвсем близо до Тенерифе, има богато историческо минало – корабите на Христофор Колумб са тръгнали оттук да търсят Западна Индия. След него всички испански галеони са използвали този път заради пасатите. В столицата Сан Себастиан де ла Гомера се намира Музеят на Колумб.

Повече туристи се събират за годишния Карнавал на Канарските острови и на едномесечната фиеста Лустралес на св. Гваделупе, която се празнува веднъж на 5 години. Твърди се, че светицата, закрилница на острова, е донесла християнската религия от Африка. Празникът е свързан с огромни фиести в продължение на месец, които завършват с религиозно посрещане и изпращане на статуята й, както и с магичен светлинен театър в океана.

В края на всяка седмица се организират фиести в градовете, където всеки може да се запознае с историята на острова. По време на религиозните и светски фиести местните обличат народните си носии и така ходят дори на работа.