И тази година актьорът Герасим Георгиев-Геро приемаше поздравления на 6 май – дата, която маса време е празнувал, преди да се натъкне на църковен календар, отбелязващ 4 март като Деня на преподобния св. Герасим Йордански. Монахът се заселил край библейската река и проповядвал на паството си скромен начин на живот, като сам давал пример за строга въздържаност. Понеже не е чак такъв аскет, Геро тачи и същинския си имен ден, и Гергьовден. В сърцето му още са свежи майските спомени от селото на дядо му, когато Победоносецът бил честван с трапези, музики и веселби.
„Но днес няма такива забавления – толкова чисти и спокойни“, отбелязва актьорът, чийто професионален график и социална активност за известен период се посвиха заради коронавирусната пандемия, както при повечето му колеги. „Въпреки всичко поснимахме доста кино тая година. Работа имаше и още има. Но контактите, пътуванията – тия неща, които приемахме за даденост, ние в момента ги оценихме колко са важни. Надявам се да премине тая чума и пак да върнем общуването помежду си, защото досега то спасява човечеството“, категоричен е любимецът на публиката. Той отдавна вече си е ударил втора игла от ваксината – неговият Малък градски театър „Зад канала“ се е погрижил за това, и без притеснения общуваше с множеството на гала- премиерата на „Голата истина за група Жигули“. В новия филм на режисьора Виктор Божинов Герасим е един от героите с максимална тежест – в сюжета.
Хубаво ли е да си рокер, макар и в оставка?
„Първо – хубаво е да снимаш добро кино, а второ – хубаво е, когато има повече музика, тя е едно от най-великите изкуства. Дано да сме пресъздали успешно хората, които се занимават с музика“, казва актьорът. Той харесва здравия рок, харесва и гръндж, и пънк от 80-те и 90-те – стила, който представя и бандата от филма. Когато си почива обаче, Геро „гледа да слуша“ повече класика или просто…звука на тишината.
За ролята си в „Голата истина…“ в продължение на месец и половина Герасим Георгиев ходи на уроци по перкусии. Не при кого да е, а при най-добрия – Стоян Янкулов-Стунджи. „Не претендирам да съм станал барабанист, но мисля, че нещата ми се получиха и се справих достойно. Определено е голямо удоволствие да свириш“, споделя актьорът. И допълва: „Но е свързано с огромен труд. Ако някой си мисли, че хващаш палките и биеш – не, не е така. Стунджи е на това ниво, защото е работил много върху барабаните, върху себе си, върху изявите и името си – затова е голям“. Споменава и световни перкусионисти, които го вдъхновяват – Йън Пейс от Deep Purple или Фил Колинс от Genesis…
Иначе актьорите във филма не са опитали много от групарските радости, защото в период на относителна изолация се снима бързо и без излишни рискове. Заснемат перипетиите на група „Жигули“ за 22 дни и се забавляват в в рамките на графика, на времето, с което разполагат. Геро обаче е щастлив, че за работата си чуват само похвали и посещаемостта е рекордна за бг
филм. „При 30% и 50% заетост на местата в салоните още първите 10 дни направихме близо 50 000 зрители посещаемост. Ако го нямаше ограничението,
щяхме да ударим и 100 000
изчислява симпатягата, но добавя, че при днешните обстоятелства са супердоволни и на това.
С повечето си колеги от лентата Геро е работил и преди с взаимно удоволствие от партньорството. Но има и открития. „С Мишо Билалов досега не се бях срещал – страхотен актьор! Лилия Маравиля – също невероятна актриса и изключително красива жена! А Август Попов – голяма скица, с тоя филм направи дебют в киното, за което много се радвам!“, изрежда Георгиев.
Преди броени дни той имаше премиера и в театъра. Най-сетне излезе дългоочакваният спектакъл „Нова земя“, замислен за юбилея на именития патрон на Народния – Иван Вазов. В драматизацията по неговия позабравен, но вечно актуален роман Герасим е в костюма на Иван Боримечката – прероден след Освобождението. Под палката на режисьора Бина Харалампиева и влагайки доста от себе си, актьорът е потърсил добротата у този герой, попаднал сред политическите далавери в нова България. „Лошото е, че това, за което се говори в пиесата, като погледнеш днешното време, не се е променило въобще. Което говори, че не мърдаме много в развитието си като нация и държава. За съжаление, едва ли ще видим политици в салона. Би било хубаво да гледат тоя спектакъл, но мога да ти гарантирам, че няма да дойдат – тия хора не ходят на театър, за тях изкуството е излишен разход“, коментира Герасим Георгиев. Така е и в постановката, пресъздаваща събития от края на XIX век – силните на деня смятат артистите за шутове и навлеци около държавната хранилка…
Ако погледнем към по-близкото минало, дали съдбата на артиста ще се окаже по-завидна? Предстои Герасим Георгиев-Геро да се появи в новия неделен сериал на БНТ „Порталът“, който „премята“ действието от настоящето в соца и обратно и обещава да става все по-интригуващ, когато се заплете и криминалната интрига. В него Геро е човек от 1979-а, който се подвизава в обкръжението на звездите – певци, актьори, музиканти; има дебели връзки и им
доставя дефицитни западни стоки
„Мисля, че той би се справял и след 1989-а“, подмята. Именно персонажът на Геро снабдява с телевизор героинята на великата Татяна Лолова в последната й екранна изява…
Актьорът тези дни завършва участието си и в игралния проект на документалиста Тонислав Христов „Добрият шофьор“. Там е най-близкият приятел на протагониста Малин Кръстев, а в какви приключения ще се забъркат двамата ще разберем вероятно чак догодина. На 18 май Геро запрашва към Пловдив, за да продължи с режисьора Стайко Мурджев репетициите за Шекспировата комедия „Укротяване на опърничавата“. Там неговият Петручио ще укротява опърничавата Катерина на Маргита Гошева. Премиерата е през юни и тогава ще можем да ги сравним с Ричард Бъртън и Лиз Тейлър, играли тези колоритни роли при Франко Дзефирели в киното. А в началото на зимата за Герасим Георгиев се очертават пак снимки със Стефан Командарев – навярно за финалния опус от трилогията на „Посоки“ и „В кръг“ с работно заглавие „Ало“. Не е никак малко, нали?!