Графа: Големите концерти дълго време ще бъдат като химера

Графа: Големите концерти дълго време ще бъдат като химера

– Г-н Ампов, как посрещнахте празниците и по-конкретно края на тази изпълнена с изпитания година?

– В тесен семеен кръг. Беше хубаво, тъй като успях да бъда с близките си хора. Цялата година беше така за моето семейство от гледна точка на това, че сме много по-сплотени от преди. Това всъщност е може би най-добрата страна на ситуацията в момента.

– Питам ви и от егоистична гледна точка като фен – знам, че именно покрай една друга Нова година се беше родила идеята за концерта в „Арена Армеец“…

– Да, след една Коледа се обадих на моя съдружник и партньор в „Монте Мюзик“ Магдалена Сотирова и й сервирах, че съм взел решение да направим концерт в „Арена Армеец“. Тъй като с нея работим вече близо 20 г., тя се съгласи доста бързо. На пръв поглед звучи, че проектът е бил необмислен, но всъщност просто дойде моментът, в който да го направим. И добре, че го сторихме, защото сега дълго време концертите ще бъдат нещо като химера. Имам предвид големите концерти, които събират хиляди на едно място.

– Наскоро слушах запис на живо на „Заедно“ (в изп. на Графа, Любо Киров и Орлин Павлов – б.а.) и се почувствах като в абстинентна криза заради липсата на концерти. При вас предполагам усещането е дори по-силно.

– Ами да, тъй като моето ежедневие преди пандемията беше тясно свързано с излизане на сцена. Реално не мога да се оплача откъм концертни изяви и в годината, която отмина. Знаете, че направихме турне по време на тази извънредна обстановка. Може би от края на годината – вече два месеца, сме затворени като професия. Да, определено липсват този адреналин и свободата, които получаваме на сцената. Но пък умните хора, които се занимават с изкуство, трябва да използват ситуацията, за да направят нещо друго – да се усъвършенстват в някоя област или да създават нова музика. Това е нещото, което и аз в момента правя. Чувствам се зареден от тази гледна точка.

– Казвате, че 2021 г. ще е по-китарна за вас. Разкажете ни малко повече за тази възобновена любов към инструмента!

– Стартирахме проект в социалните мрежи, в който заедно с един от китаристите в бандата – Васето Крумов, пускаме акустични версии на мои парчета. Заснемаме ги на различни локации – природни, градски… всякакви и хората наистина много им се кефят. Относно моята история с китарата – получих прозрение в средата на 2019-а, че трябва отново да се появявам на сцената с този инструмент. Не бях свирил повече от 10 години. Бях на 28, когато започнах да се уча. След това се роди първото ми дете и знаете – в началото, когато станеш родител, отговорностите стават много повече. Не го казвам като оправдание, но тогава прецених, че трябва да се откажа от китарата. И през 2019-а ме озари идеята, че мога да се върна към нея. Но се върнах с такава страст, с каквато не бях и започнал дори пред тези 14 години. Страшно много постоянство се иска. Разбира се, имам още много да уча. Но идеята е, че все пак съм певец и инструментът е нещо, което помага за изразителността на автора. Интересен факт е, че се научих да свиря, докато пея повече песни на китара, отколкото на пиано, което е основният ми инструмент. Може да звучи скучно за хората, но за мен това е нещо, което ми дава опора в ежедневието. Не минава и ден, без да свиря на китара.

– Това означава ли, че скоро ще изненадате с нови музикални проекти?

– Да, използвах последните месеци да натрупам нов материал и тази седмица го представих на екипа ми и мои близки. Пусках доста песни, от които избрахме сингъл. Не го бях правил отдавна. Исках да чуя различни мнения, за да можем да изберем правилната песен за този момент. Времето и нагласата на хората са по-различни. Исках да се допитам относно това какво ги вълнува хората в момента и каква музика и думи биха искали да чуят. Сега завършвам избрания сингъл, който – живот и здраве, ще се появи през февруари-март. Определено е силна, емоционална, но не бих казал сълзлива песен. Не е бавна, но не е и адски бърза.

– Заговорихме преди малко за турнето и покрай него за песента „Ти грееш“ и картонените човечета, в съзнанието ми синоним на Графа вече е „греещият певец“. Трудно ли се остава оптимист насред песимистичните времена и каква всъщност беше обратната връзка от страна на феновете?

– Трудно беше да се организира покрай всички мерки за безопасност. Идеята с греещите човечета ми хрумна точно заради това, че не можехме да свирим пред пълния капацитет на театрите, стадион „Юнак“ и т.н. Но пък ето, вие сама казвате, че тези човечета се превърнаха в символ на турнето и според мен това ще се запомни, защото няма аналог. Хората реагираха много сладко и след първия концерт започнаха да осветяват човечетата с телефоните си. Самите човечета бяха произведени от полупрозрачна материя и когато човек постави телефона зад тях, те наистина грейват. Това е нещо, което не бяхме планирали. Но те, случайните неща, не са никак случайни. И публиката сама намери този подход и имаше невероятен ефект – все едно имахме тройна публика. Нас на сцената това ни изпълваше душите.

– Ще прозвуча грубо и прагматично, но заслужаваше ли си от чисто бизнес гледна точка?

– Не, много правилно питате. За по-голямата част от концертите имахме спонсор, на който сме много благодарни, че въпреки тежките условия беше зад нас. По план трябваше да направим голям концерт на стадион „Българска армия“ миналата година и бяха закупени вече доста билети. Предвид ситуацията преформатирахме концерта в четири поредни такива на „Юнак“. Въпреки това тази верига дрогерии не се отказа от нас. Напротив – съгласи се на цялата нова концепция, което много рядко се случва в България. Именно в трудни моменти човек разбира кои са приятелите му, кои са точните бизнес партньори. Ние направихме и допълнителни концерти всъщност. Но това е – пътят на артиста не е лесен. Това, ако наистина иска да бъде артист. Ако иска просто да бъде производител на хитове за няколко месеца – това е друг въпрос.

– На сцената на „Юнак“ с вас излязоха и доста млади музиканти. Като продуцент, а и като треньор в „Гласът на България“ какви качества търсите в следващото поколение артисти?

– То си стана някак естествено, нещо като фестивал в центъра на София. И си казах: защо да не дойдат и други хора, да представят новата си музика. Мисля, че се получи готино, защото всички тези артисти са талантливи и имат какво да кажат на хората. И аз още веднъж им благодаря, че се включиха.

Не знам какво точно търся като качества или по-скоро какво ми се иска да видя. Това е хубав въпрос, защото тази професия не е за всеки. Тя е много специфична, трудна, изисква много време и емоции. А отстрани изглежда изключително бляскава, лесна и дори свободна. За да постигнеш едно ниво и да го задържиш обаче, трябва денонощна работа, и то с години. Тоест освен таланта и някакви физически и душевни данни трябва да имаш хъс и виждане за себе си. Има много хора, които искат просто да станат известни, да имат по-добър жизнен стандарт. А някъде назад оставят музиката, съдържанието в нея и посланието.

Аз се занимавам с това от доста години и съм минал през много периоди на пистата за надбягване. Имаше хора, които постфактум отпаднаха. Малцина останахме и това не е случайно.

– Като вид естествен подбор?

– Да, остават най-силните и хората, които имат какво да кажат. Но да се върна на въпроса за младите изпълнители – иска ми се да виждам повече точно такава целеустременост. За да може да си успешен, трябва да можеш да предвиждаш, да поемаш отговорност, да мислиш поне с два хода напред и да знаеш последствията от действията си, което е много трудно. Това е стратегия, интуиция… както искате го наречете.

Замислям се сега, че може би искам прекалено много от един млад изпълнител. Защото правя паралел със себе си, когато съм бил на 20 и няколко години и аз винаги съм имал ясна визия какво искам да направя. А може би това е частен случай. Но това пък, което виждам у тях, е нещо, което на нас ни е липсвало. Те са много по-освободени, нямат предразсъдъци, нямат скрупули. Много по-информирани са, съответно са по-разчупени от по-ранна възраст на сцената. Все едно са минали някакъв бърз курс за нещо, на което ние сме се учили в движение. Ние сме расли в друго време, имаме много по-обременен бекграунд.

– А ще видим ли края на хитовете и изпълнителите „еднодневки“?

– Това, което наблюдавам, е, че се засилва дигиталното потребяване на музика. Но не слушането, гледайки видеа, а слушането на музика просто като музика. Все повече хора започват да използват стрийминг платформите – и то на абонаментен принцип, което е добре, защото по този начин музиката е платена и до изпълнителите и авторите стига все пак някаква част от приходите.

Има много глобални платформи, които са вече популярни и в България. Все повече се слуша българска музика и радостният момент е, че тя започва да се слуша и в други територии. Ето, като пуснахме в края на миналата година едно английско парче с Fabrizio Parisi и The Editor – Prison, виждам по статистиката, че доста хора от чужбина започнаха да слушат песента. Но „еднодневките“, за съжаление, винаги ще ги има, те не са само в България. Въпросът е, че на мен ми се иска този период, през който преминаваме, да отсее нещата и да останат по-добрите изпълнители и автори.

– Предвид този онлайн възход, ще оцелеят ли физическите носители като албумите на CD-та, винили и т.н.?

– Не съм сигурен, че ще издържат, колкото и да ми се иска. И всъщност – както казвам, че ми се иска, така в моя автомобил например вече няма устройство за CD-та. Това означава, че за новото поколение коли този носител е ретро. Дори не мога да повярвам, че го казвам, но аз самият вече не слушам CD-та. Дигитализирал съм се, защото слушам музиката, която излиза в цял свят и – честно да кажа като потребител – това е много по-удобно. Но това е голям минус за артистите, които творят цели албуми. Хората вече предпочитат да слушат плейлисти. Правят си собствени компилации от любими парчета на различни изпълнители, лейбъли и т.н. Не се фокусират толкова върху албумите.

Това не ме демотивира мен самия. Не мога да се оплача от резултати в дигиталните платформи. Но пак казвам – аз съм частен случай. Имам стабилна публика, която следи това, което правя. Включително и албумите се слушат и се стриймват, купуват се, даунлоудват се. Така че лично за себе си няма да спра да правя албуми. Аз имам нужда да правя музика.

в. „Монитор“

Share