– Деси, отскоро зрителите ви виждат в ролята на водеща в предаването на БНТ „Музика безкрай“. Допада ли ви това амплоа?
– Да, изключително ми е приятно да се срещам на сцената с всички тези наши легендарни изпълнители. Приятно ми е да си говорим, да пеем заедно, въобще – да споделяме творческата си енергия. Иска ми се да чуя всички интересни истории, както и всички техни песни, но предаването е само един час, затова се стараем да покажем най-доброто от най-добрите.
– Коя е любимата ви част от предаването и защо?
– Когато пеем заедно или пригласям на някоя песен, у мен се ражда едно особено чувство – ставам част от тази песен. Когато музицираш с някого, енергията се вдига двойно и тройно, и вълнението от тази емоция след това дълго време остава в теб.
– Кое е най-важното, което научавате от гостите в студиото?
– Предполагам, тяхната формула за дългосрочен успех, която често освен талант включва и много труд, дисциплина, прецизност и екипност. Но освен това от време на време научаваме и по някоя интересна история – така техният образ става още по-пълноценен и по-богат в очите на зрителите.
– Каква е всъщност тайната на успеха?
– За всеки тя е различна. За мен на първо място е желанието, меракът, вътрешната потребност или това, което те кара да вървиш напред. След това идва искреността – публиката веднага разбира кога и кой е фалшив. Не на последно място са трудът, дисциплината, иновативното и позитивно мислене, скромността и трезвата преценка. Всеки има различен талант и ако успее още в ранна възраст да открие и развие този свой талант, има огромен шанс да бъде успешен, удовлетворен и щастлив в живота си.
– Преди около месец трябваше да се състои концертът „Пустоно лудо“, но бе отложен заради противоепидемичните мерки. Разкажете ни за проекта.
– Концертът „Пустоно лудо“ ще се състои на 2 юни 2022 г. в Арена София – една новооткрита сцена в сърцето на Борисовата градина. Всъщност това е бившият Колодрум – огромно зелено пространство буквално под звездите, изключително подходящо за такъв тип спектакли, тъй като е на открито, има и столове, и пуфове за децата, и бар, и храна даже – изобщо прекрасно място да споделиш с приятели или със семейството си. В този концерт-спектакъл на сцената до мен ще са прекрасните музиканти от „Лудо младо бенд“, огнените танцьори от Формация „Гераци“, харизматичните деца от духов оркестър Junior Band и много други гости. Най-важният момент е, че в концерта ще бъде вплетен истински нестинарски ритуал, подкрепен от кукери, огнено шоу и какво ли още не. Обичам пищните програми и се старая във всеки един от моите концерти да покажа нещо традиционно българско. Програмата е специално направена за концерта, като отново се доверих на Мишо Йосифов за част от аранжиментите и на досегашния си екип, с който работя вече от доста години – има много нови песни, танци и интересни разработки, но, разбира се, включвам и най-обичаните, без които не можем и които винаги пеем заедно с публиката. И тъй като традиция на концертите ми е да завършим с хоро, този път мястото ни позволява да направим цяла хоротека – за всички онези българи и техни гости, които имат желание да понаучат някое и друго хоро или пък да покажат своите умения.
– Младите проявяват ли интерес към фолклора?
– Мисля, че в последните години определено има завръщане към традициите, към народното, както при българите в чужбина, така и у нас, в България. Радва ме фактът, че моята публика е най-разностранна – от 3- до 93-годишна възраст, което показва, че за хубавата музика няма граници. Много млади хора ме канят на техни събития, което също ме радва, защото показва, че се интересуват както от мен като изпълнител, така и от българския фолклор в съвременна трактовка.
– Няма как да не повдигнем и темата за коронавируса. Свикнахте ли с „новото нормално“?
– Не мисля, че трябва да се свиква. Навикът е нещо пагубно, особено за един творец. Той трябва да търси и да се развива непрестанно, да излиза често-често от зоната си на комфорт, за да се предизвиква и намира нови и нови решения.
– В актива си имате и книга – „Лично и вкусно“. Как и кога се роди любовта ви към кулинарията?
– От малка мога да се оправям сама в кухнята. Още в 3-ти клас вече знаех всички основни правила и приготвях с голям кеф един шоколадов фъдж. Тогава беше излязъл на мода този десерт. Интересно ми е да приготвям леки и бързи ястия и съм се специализирала в това да опростявам рецептите. Според мен един млад човек не бива да губи много време във висене в кухнята, а в качествени преживявания. Освен това по-леката кухня е и много по-здравословна. От доста отдавна приготвям и зимнина у дома, зная всички домашни рецепти и съм известна със своя килер, който винаги е пълен от горе до долу с какви ли не причудливи бурканчета, продукти и ястия.
– Как съчетавате професионалните ангажименти с майчинството?
– С голям мерак, защото понякога трябва да съм на 3-4 места едновременно, което определено е сложно. Старая се да отделям достатъчно време на дъщеря ми, а когато съм много ангажирана, просто й обяснявам, че това е период и че трябва в такива моменти да се справя сама с домашни и т.н. Всичко е въпрос на приоритети – дъщеря ми е на първо място, особено когато най-много има нужда от мен, но понякога концертът ми заема първото място, докато мине – в такива моменти съм благодарна на семейството ми, че ме подкрепя и ми помага, както и на дъщеря ми, която дейно участва в идеите и организацията на творческия материал.
– Да се върнем малко назад във времето. Завършили сте музикалния колеж Бъркли в САЩ с пълно отличие. Как се преборихте с огромната конкуренция там?
– Разбира се, с много стабилна база от знания и с талант. Бях изключително добре подготвена от музикалното училище във Варна и от теоретичния факултет на Музикалната академия в София. Кандидатствах първо със записи, чиито аранжименти бяха на Ачо Заберски-син – още си спомням как записахме набързо с него и с останалите музиканти необходимите песни. След това пред мен се отвори възможност да кандидатствам и за стипендия, което направих в Музикалната академия в Атина, Гърция. Имаше доста изпити, но се справих блестящо и още там разбрах, че съм взела висока стипендия. Впоследствие вече като студентка в Бъркли взех и пълна стипендия. Интересното е, че по същото време кандидатствах и в Juilliard School в Ню Йорк, което е най-престижното място за изучаване специфично на джаз. Там също ме приеха, но трябваше да изчакам цяла година, за да започна обучението си, а аз нямах търпение и затова се записах в Бъркли в Бостън.
– Какво бихте посъветвали младите изпълнители, които тепърва прохождат в музикалната индустрия?
– Да дерзаят, разбира се. Да слушат най-вече сърцето си, а не модните течения. Да работят упорито – само така се постига траен ефект и дългосрочен успех. Да вярват в себе си и да знаят, че когато една врата се затваря, друга се отваря пред тях.
– Освен с гласови данни винаги сте впечатлявали и с външен вид. Как поддържате форма?
– С правилен хранителен режим, с движение и позитивна нагласа. Разбира се, изключително съм благодарна за гените, които имам, но те трябва да се поддържат, особено след определена възраст и в динамичната градска атмосфера, в която живеем. Често правя прочистващи курсове, с което пречиствам не само тялото си, но и духа си – след това се чувствам като новородена и съм изпълнена с творческа енергия.
– Какво обичате да правите в свободното си време?
– Да играя интересни игри – настолни или навън, да рисувам, да обикалям и разучавам нови места както в България, така и в чужбина, да се събирам със семейството ми и с приятели. Обичам хубавите компании и веселите преживявания. Обичам и хубавите книги и старите качествени филми.
– За финал – какво ви вдъхновява?
– Вдъхновява ме публиката, вдъхновява ме усмивката, вдъхновява ме протегнатата ръка, вдъхновява ме всичко, което идва от сърце!
