– Как започна вашата кариера като цирков артист?
– И аз, и съпругът ми сме родени и отгледани в цирка. Родителите ни също са циркови артисти. Постоянно пътуваха, играли са по цял свят. Дебюта си на манежа направих още преди да завърша училище с номер „хула хоп“ за въртене на обръч. Оттогава съм пробвала много различни неща. Запалих се по дресурата на животни и до днес с мъжа и децата ми правим такива номера с удоволствие. Като бях на 24, развих страст към въздушната акробатика. Така се роди едно любимо изпълнение на публиката с воали и два папагала Ара. Предизвиква силни реакции, защото е необичайно – едновременно въздушен номер, но и с животни. През последните две години вече правя и лазерно шоу, което е нещо по-модерно и отново интересно за публиката. Честно казано, като малка не мислех, че ще работя в цирка, заради постоянното отсъствие на нашите. Докато бях на училище, все ме оставяха при баби и дядовци. Не исках и моите деца да растат така, но времената много се промениха. Възможностите са различни благодарение на технологиите.
– Какво е да израснеш в цирка? С какво е различен животът на цирковия артист?
– Живеем динамично, непрекъснато на колела. Пъстра среда е, но не е за всеки заради постоянното изморително местене. Последните два месеца на всеки сезон ни е трудно и нямаме търпение да свърши, но после бързо зареждаме батериите. Не сме като повечето хора, които се стремят да си изготвят режим, да имат спокойствие, да знаят, че работят от 9 до 5, а после почиват. Ние живеем и работим 24 часа. Много често не разграничаваме личния живот от работата. Например, събуждаме се през нощта, хрумва ни творческа идея, палим светлините и отиваме на манежа. Колективът ни е много добър – обменят се идеи непрекъснато и с лекота върви един творчески процес. Семеен цирк сме, но пак при нас идват хора от различни страни. Всеки носи своята култура и кухня. Децата ни израстват заедно. По време на сезон, като са във ваканция от училище, репетират заедно, участват в спектакъла. За тях това е голяма възможност да оформят характер и да изпитат силни емоции. Също и да разберат, че няма място за срам, когато правиш нещо красиво, и да преодолеят сценичната треска. Това после им помага и в училище.
– Как успяват децата ви да ходят на училище с това постоянно пътуване?
– Балансираме добре, защото от 12 години вече циркът не играе в чужбина. Така се жонглира по-лесно между образованието им и турнетата. Някои деца са на самостоятелна форма на обучение, други си посещават училище. Имаме педагог, който пътува с нас. През лятото всеки ден се занимава с малките по 1 час, за да сме сигурни, че септември ще са подготвени.
– Какво ви мотивира да се приберете в България?
– Колкото и добре да си уредиш живота извън родината, пак си чужденец. Искахме децата ни да израснат у дома, в България. 2010-а уж щяхме да се върнем само за един сезон, то вече станаха 12 години. Като се прибрахме, започнахме с коледни спектакли в едно читалище. Потръгна ни и останахме. Когато настъпи пандемията, нямахме търпение отново да се върнем пред публиката. Само чакахме мерките да го позволят и веднага се организирахме – в кв. „Овча купел“ в София на открита сцена. Получи се много романтично с всички светлини и декори между дърветата. Цирк „Иванов“ също беше и първият в света виртуален цирк.
– С какви трудности се сблъсквате при работата си в България?
– У нас няма циркова школа, която да подготвя кадри. Ние сме един постоянен колектив, който трябва едновременно да развива уменията си и да прави нови спектакли. Малко изпълнители имат самосъзнанието да се реализират тук, понеже няма как да направим билетите по 50-60 евро като в чужбина. Трябва цените да са достъпни за публиката. Все пак цирк „Иванов“ се гордее, че много артисти са започнали кариерата си при нас. Пример е дресьорът Християн Паунов, когото открихме преди 10 години в Италия и той се върна с нас в родината. Преди две седмици към трупата се присъедини и едно младо момче – Карлос, което има желанието да се научи. Вече има първото си умение – да ходи на въже. Рядко обаче идват такива хора.
– Кое е най-голямото лично предизвикателство, което сте срещали като цирков артист?
– Да се преборя със себе си. Баща ми като малка ми казваше, че за да се пребориш с останалите, първо трябва да победиш себе си. Дълго време не го разбирах, но след сблъсъка с проблемите в изкуството и ежедневието схванах. Трябва една постоянна борба с мързела, егото, страха и всички други бариери, които имаш. Тогава човек вече няма спирачки.
– Какво предстои за цирк „Иванов“ след Пловдив?
– Ще гостуваме на фестивала „ARTE“ във Велинград в края на месеца. Вълнуваме се, имаме нова шатра. Правим нов цирк за тогава. Октомври пък готвим нещо съвсем различно в Бургас – първия съвременен концептуален цирк без животни. Освен това ще е рок цирк – ще има банди, които ще свирят на живо. Ще се включат артисти от Италия, Швейцария, Унгария и Киргизстан. Не знаем дали ще го играем и в Пловдив, понеже спектакълът е с повече декори и техника и това прави транспорта по-труден.
в. „Марица“
