Ако само сменим името в заглавието на дебютния й сериал „Къде е Маги?“ и попитаме: „Къде е Евелин?“, отговорът ще бъде прост: вкъщи. Сега, заради ситуацията с пандемията от коронавирус, мнозина са си предимно вкъщи, но при нея е по-приятно, защото е не просто вкъщи, а у дома с бебе. Актрисата от театър „Българска армия“ Евелин Костова, която опознахме и обикнахме от тв сериалите „Столичани в повече“ и недоизлъчения „Съни Бийч“, се радва на 40-дневната си дъщеричка Ивайла и по 24 часа в денонощие има възможност да репетира новата си роля – майчинството.
В компанията им неотлъчно са нейният любим – колегата й Михаил Петров (да не се бърка с едноименния артист от Народния театър!) и хъскито Каси. „Не се сещам да пускам телевизора и доста по-рядко се докосвам до телефона. Външният свят в момента остана малко встрани. Преди да родя се наложи да вляза за 8-9 дни в болница, през това време случаите на COVID-19 са се увеличили, излезли са нови забрани, за които аз дори не подозирах. Даже малко ме изненада фактът, че светът не е спрял. Но, слава Богу, ние си имаме един малък рай. Апартаментът ни е по-далечко от данданията в центъра, по-близо сме до Витоша – по-близо и до Перник, което си е бонус“, усмихва се родената в миньорския град красавица.
Без график и строго разпределение на задачите, младата двойка се справя с балансирането на програмата: освен за кърменето, за всичко останало се редуват по вдъхновение – да приспиват бебето, да разхождат кучето или да пазаруват. „В началото Каси се чудеше защо тези хора се пренесоха да живеят в спалнята, около детското креватче. Сега всички сме си заедно. Според мен бебето още не „отразява“ кучето, но
кучето със сигурност забелязва бебето
и го харесва“, разказва Еви. Ивайла е послушно мъниче, изглежда будна и умна, сякаш отсега е наясно със заобикалящата я действителност. Актрисата винаги си е мислела, че няма да е от онези майки, които без почивка говорят за проявите на отрочето, но се оказва, естествено, че и тя е от тях. И се зарича в най-скоро време да отвори пак някоя книга, за да спре затъването във физиологията. „Може би ще е том на Достоевски, за да се почувствам по-извисена“, уточнява на шега.
Мерките, свързани с пандемията, свалиха преждевременно бременната актриса от сцената – още през март, в противен случай тя щеше да играе в „Жена без значение“ от Оскар Уайлд, „Басейнът“ от Щефан Фьогел и останалите си спектакли в „Армията“ поне до юни. В момента, когато всяко представление е под въпрос, театърът не е такъв, какъвто беше, затова не й липсва: в живота й се е отворил нов „прозорец“ – семейството. Филмовите проекти също също се бавят. Но Евелин очаква при първа възможност повиквателна за „Завръщане 2“ на Ники Илиев и за втори сезон на „Съни Бийч“.
Първият отдавна е заснет изцяло, а на героинята й – сладката промоутърка Ивон, предстоят доста изпитания и в любовен, и в бизнес план, издава тя. С партньорите си от сериала Бойко Кръстанов и Явор Бахаров г-ца Костова е имала общи изяви и в театрални проекти – „Нашата голяма френска сватба“ и „Лейтенантът от Инишмор“, тримата имат сходен начин на мислене, близко чувство за хумор, приятно им е заедно и нямат търпение да се съберат пред камерата отново. Когато върне лентата, актрисата си спомня с топлота и за работата в „Столичани в повече“, където бе гадже на героя на Иван Юруков: „Там всички бяха цветни, забавни, приеха ме с отворени обятия в семейството си, макар че влязох в сериала късно – чак в 7-и сезон. А с Иван ни свързва и
това, че сме били студенти на Мастера
което винаги е една крачка напред в отношенията“, казва възпитаничката на проф. Стефан Данаилов от НАТФИЗ.
Евелин смята, че е надскочила образите на пробивните/наивните момичета, и вярва, че е вече на следващото ниво, когато в киното ще й дават роли на „по-улегнали млади женички“. Що се отнася до театъра – там паролата е „Шекспир“. „Тези дни си говорехме с Мишо за сонетите на Шекспир и колко би било хубаво да почнем да ги четем отсега на малката. Отдавна не съм играла в произведение на Шекспир, а много ми се иска“, признава Евелин.
Комедията „Много шум за нищо“ сякаш не се брои: тя е в репертоара на военната трупа повече от 20 години, екипите са се преливали – някои актьори излизат, други влизат в спектакъла. Сега и Еви е вътре, но, разбира се, не е репетирала с проф. Красимир Спасов от самото начало. Впрочем, половинката й Мишо е завършил единствения актьорски клас на професора и сигурно й е обяснил как протича процесът…
С това заглавие, както и с много други, театърът на Армията кръстосва на длъж и шир страната. Евелин Костова е категорична, че обича да играе навсякъде в България, но в Перник й е с една идея по-приятно, защото си е пред свои хора. Там я познават още от детско-юношеския театър „Мускетарите“ и до днес неговата вярна публика следи развитието й, а на нея й е хубаво и носталгично, когато се връща. Красивата брюнетка не се обижда от вицовете за перничани.
„На мен пернишките вицове са ми забавни, допада ми хуморът им, намирам в тях и доза истина. Когато водя в града приятели, могат нерядко да попаднат на човек или случка от вицовете. Трябва с намигване да се гледа на тези неща, а не да се сърдим“, обяснява актрисата. И си припомня следната случка. Като студентка тя участва в спектакъла „Веселите уиндзорки“ в Народния театър. Преди началото на пиесата двамата
с Филип Аврамов трябва да излязат за импровизации
сред публиката в салона. Точно преди да се отвори вратата обаче Фицата й разказва някакъв много смешен пернишки виц. „Нямах време да се насмея на спокойствие, появих се пред хората разсмяна и продължих да се подхилвам. Зрителите, разбира се, не бяха чули вица и се чудеха какво му има на това момиче…“, и до днес се залива от смях Евелин.
В нейното семейство всички са артистични, но само тя изкарва пари от това. „С моите братовчеди редовно организирахме по Коледа и Нова година за нашите родители програми със сценарии, песни, стихотворения, игри. А те просто искаха да си хапват и да си пийват“, казва Евелин. Въпреки привидното безразличие по празниците, майка й и баща й горещо я подкрепят в желанието да стане актриса.
Евелин Костова влиза в НАТФИЗ от първия път, и то – в класа на проф. Стефан Данаилов: „Някак си знаех, че ще ме приеме, още преди да се запознаем. Имах вътрешното усещане, че това е моят човек – само трябва да ме види, за да разбере, че и аз съм неговият човек. По време на изпита ме изпрати да му купя кафе и си казах: ето, няма нищо случайно, просто не трябва да го разливам и всичко ще е наред“, с любов и нежност говори за учителя си тя. Има един цитат от Мастера, който Евелин често обича да си повтаря: „Яжте я тая младост!“. Опитва се и да го спазва.
