Иван Велков oт P.I.F.: Димо ми липсва ужасно, остави голяма следа в музиката

– Иван, макар и без Димо, с колегите ви от P.I.F. направихте турне, за да почетете както него, така и музиката, която правехте заедно. Как преминаха концертите ви досега?

– Публиката прие изключително емоционално и положително концертите ни, въпреки че и за нея, и за нас е малко по-странно като нямаме вокал и някой друг изпълнява песните ни. Идеята ни е, чрез нашите приятели, с които сме работили заедно през годините и сме близки, да продължим да изпълняваме тези песни, да продължим творчеството на Димо. Да не се забравя! Ние не искаме да взимаме нов вокал или по някакъв начин да сравняваме някого с Димо, а просто нашата музика да продължи да се чува. Няма как да намерим същия вокалист като Димо! Мултимедията, която показваме на концертите ни, е дело на Поли Герасимова и е изключително въздействаща. Двата досегашни концерта минаха успешно.

– Какво е усещането да свирите без Димо на сцената?

– По време на първия ни концерт ми беше странно. Аз самият все още не съм приел, че той си е отишъл. В момента, обаче, за мен е важно да продължим творчествотто му, както вече казах, защото той остави много голяма следа. Това е истината.

– Как подбрахте изпълнителите, които да се включат като гост-музиканти?

– Когато решихме, че няма да имаме конкретен певец, започнахме да се обаждаме на наши приятели и да им казваме каква е идеята ни. Че никой от тях няма да е постоянен певец, а ще се сменят, според това кой кога може. Всеки един от тях се съгласи веднага! Казаха, че ще го направят за Димето. Без да питат дали ще взимат хонорари, кога ще пеят и всякакви подобни въпроси. По същия начин беше и за видеоклипа, който записахме към Opus 4 и в който участват 46 изпълнители. Всички откликнаха, без никакви проблеми. Снимахме на 30 локации, което все пак отнема време за всеки един. Но всеки се съобрази с датата, която е казал режисьорът. Това ми подсказва, че и Димо, и цялата ни група е оставила нещо, което на много хора, в някакъв момент от живота, е повлияло. Знаете ли, фенове са ни споделяли, че са се влюбвали и женили на нашите песни. Мисля, че това е важното и въобще идеята да правим музика. Да го има това послание и да го изживяваме заедно с тях. Взаимно, особено на концерт, на който свирим на живо. Според мен, затова и на последните ни концерт се получава така. Емоцията е споделена, има я обратната връзка. На мен ми прави впечатление, че след наш концерт всички хора се обичат, независмо, че не се познават. Емоцията, която сме създали чрез песните ни, е останала. Хората са си поплакали, усмихвали са се. Това са нещата от живота.

– А самите гост-изпълнители как се чувстват с вас на сцената?

– Всеки един от певците се включи в турнето с най-добри чувства и намерения. Те се кефят, че изпълняват наши песни. Споделиха ми го. Изживяват заедно с нас парчетата, текстовете. Получава се страхотно. Наистина им благодаря. Дават всичко от себе си. За тях това са нови парчета, все пак. Трябва да учат текстовете, пеенето. Но всички го направиха с чисто сърце за Димо!

– На 24 юни ви предстои голям концерт в София, на сцената на „Арена София“ (Колодрум – Борисова градина), а на 25 юни в Пловдив – Stage Park. С кого ще излезете на сцената и кои парчета ще изпълните?

– С Владимир Ампов – Графа, Дичо, Ерсин от Jeremy? и Свилен от „Остава“. Изпълняваме най-известните си парчета като „Приказка“, „Невидимо дете“, „Колело“… На тези концерти почитаме нашето творчество. За новия албум ще направим промоция през есента, като ще извикаме пак някои от певците, които да изпълнят парчетата. Така мислим да бъде концепцията ни, да правим по-големи концерти с няколко изпълнителя, част от клубните ни участия ще отпаднат.

– Името на турнето е „Приказката P.I.F.“. Каква е вашата приказка?

– Преди година и половина издателство Scribens започнаха да пишат книга за нас и заглавието беше именно „Приказката P.I.F.“, тя ще бъде готова през септември. Оттам ми дойде идеята. Разбира се – първо е отправката към нашето едноименно парче, а след това и асоциация с книгата. Някакси описваме така най-добре групата.

– Част от приходите от концертите ще бъдат отделени за подкрепа на семейството на Димо. Поддържате ли връзка с Люба и с момичетата? Как са те?

– Абсолютно! Всеки ден се виждаме. Люба много активно участва в нашите неща. Тя, още преди Димо да си отиде, участваше доста повече даже. Люба ни направи и двете обложки на албумите – сборния и новия, занимава се доста с организационните процеси на групата. Подкрепяме и нея и момичетата. Много е тежко! Малки деца… Димо беше млад… Голям шок просто. Именно затова помагаме. Направихме няколко благотворителни кампании. Заедно с тях сме! Гледаме да вървим напред и да продължаваме това, което направихме с Димо.

– Те ще дойдат ли на концерта в София?

– Предполагам, че ще искат да дойдат. Не сме говорили още. На 4 юни в Joy Station Люба и Ая, по-голямата им дъщеря, се включиха в представянето на новия ни албум P.I.F 6. Но на тях им е много тежко. Изживяват го. Ая особено. Все още е много болезнено. Самата концепция по представянето на албума беше особена – направихме лисенинг сесия, тоест над 300 души дойдоха да чуят албума на диск, защото песните прозвучаха с гласа на Димо на запис. Всички чуха и историите зад създаването на новата ни музика. Тук е моментът да благодаря на Joy Station, благодарение на които P.I.F. 6 е факт – клубът е с една от най-яките сцени в София, абсолютно глобално ниво, и за пръв път подкрепя издаването на албум на конкретен артист.

– Видеото към Оpus 4 е може би едно най-добрите, правени у нас през последните години. Поздравления! Такава емоция и заряд е събрана само в 3 минути. Какво си казахте след като го гледахте за първи път?

– Със сигурност това е най-доброто ни видео, на P.I.F. имам предвид. Режисьорът Николай Мутафчиев е наш близък приятел от Варна. С Димо бяха колеги в НАТФИЗ, живееха заедно, а след това и техните семейства станаха близки. Ники познаваше Димо и знаеше как да направим видеото и какви песни харесваме и кои кадри от видеклипове им да пуснем. Много е талантлив и направи страхотно видео. Още веднъж искам да благодаря на участниците, които се отзоваха и всеки си влезе в ролята си без да мрънка. Всеки дойде и каквато задача му бе дадена я изпълни.

Аз лично гледах видеото за първи път на премиерата, не съм гледал работни моменти. Бях втрещен от видяното и мълчах, защото не знаех, че последният кадър с Димо, от църквата на язовир Жребчево, същестува. Мислех, че видеото ще приключи с кадъра с празния микрофон, но много ме изненада финалът. И останах безмълвен. Много е въздействащо. Трябва ти време да го осмислиш. Поне на мен ми беше така.

– Има ли още такъв заснет материал, който ще използвате в някое следващо видео?

– Ники и Димо записваха много кадри. В последния албум имаме 6 дестинации, които да отговарят на Опусите. Всички са от исторически забележителности. Заедно ги заснехме и идеята е като сканираш QR кода към всеки Опус да те препраща към мястото, където е заснето и дикторски глас да разказва за историята му. Когато направихме албума, Димо и Люба бяха тръгнали да правят мултипликационен филм (бел. ред. кадри представляват снимки на нарисуван фон, върху който се наслагва прозрачна плака с героите, които се задвижват чрез анимиране). Димо започна да я прави тази идея и мислим втория ни видеоклип да го направим така, да го довършим. Истината е, че имаме много недовършени идеи с него, които смятаме да осъществим докрай.

– Новият ви албум P.I.F.6 съдържа девет парчета.

– Албумът всъщност са Опусите от 1 до 6, а останалите 3-4 парчета са по-стари и сме ги пускали като сингли, та сме ги включили като бонус тракове. Бяхме вкарали едно парче, което го бяхме изпяли като сингъл. Имаше един текст, който не ми харесваше, защото беше странен. И решихме с Димо да го сменим, и на него не му харесваше много. И в един момент седна и му дойде музата и написа нов текст. Влезе в студиото и го изпя с новия текст. То не е чувано все още, има промяна. Затова решихме да го оставим за по-нататък и да му обърнем по-специално внимание.

Парчетата в албума са по-различни от предните ни албуми. Решихме да не правим компромиси с нищо, да го направим така, както го чувстваме – аранжимента, построяването на парчето, да не спазваме формули, за да е радиофонично или по-комерсиално. Емоциите ни водеха, това е албум, именнно построен върху тях. Там няма да откриете нещо хитово. Още в началото седнахме с Димо и си казахме, че няма да правим никакви компромиси. Ще го направим този албум както искаме и както го чувстваме, ако ще само 2 души да си го купят. Искахме да е истинско!

– Догодина се навършват 30 години от създаването на групата. Обсъждали ли сте идеи с Димо как да отбележите повода?

– Да, говорили сме и сме го планували още преди няколко години. Страшно много музиканти се оказа, че са минали през групата. Веднъж ги броихме и ги изкарахме над 50 за тези 30 години. Затова бяхме решили с Димо да поканим повечето от тях, които имат възможност, разбира се, да дойдат и да изпълним някакви парчета заедно на голям концерт. Аз смятам да продължа тази идея и даже съм подхвърлил на някои колеги, че като дойде моментът догодина ще го направим и всеки, който е участвал може да се чувства поканен.

– Кое е любимото ви парче на P.I.F.? И каква е неговата история?

– Всички парчета са ми любими, като деца са ми и не мога да избера. Всяко си има своя чар и във всяко съм дал всичко от себе си, както и Димо. Като знаем колко време съм им отделил… Ако ме питате за някоя друга група, но за нашата. Нека кажем, че са ми наравно всички (смее се).

– Димо споделял ли е дали има любимо парче?

– Едно от любимите парчета на Димо е „Лебед“. На него му харесват много такива, които аз съм измислил (смее се). Има и още едно – „Чуй ме“, от P.I.F.5. Него го кефеха парчета, които не са сред най-известните ни, не са ставали хит сингли.

– Липсва ли ви Димо?

– Ужасно! Липсата му я усетих най-много на първия ни концерт във Варна миналата седмица. Беше ми много странно. Хем някакси не мога да възприема още, че го няма, хем… Улавям се как не го вярвам и и после си казвам – вярно е! Тежко ми е! Бих искал да си е постараму, искам да е с нас, но не може… Имахме много силна връзка, всичко правехме заедно. Преживяли сме много неща заедно, от деца се познаваме. Но това е животът, гледаме напред! Затова и продължаваме с концертите и да пеем нашите парчета. Мисля, че си заслужава. Димо е оставил текстове, които са много ценни! Елате на 24 юни в София и на 25 юни в Пловдив, за да преживеем тази емоция заедно!

в. „Монитор“