Какво е това „животно“ екосекс?

Ако сте от хората, които искат да опазят околната среда, но не сте привърженици на протестите, демонстрациите и обичатe да си похапват месо, то екосексът може би е вашият приятен начин, чрез който да изразите загрижеността си към природата, пише bulnews.bg.

Екосeксoлогията се оказва термин с широки дефиниции. От една страна, тя може да се отнася за хора, които използват екологични секспродукти. От друга страна, може да са хора, които докато се търкалят в калта, изпитват оргазъм благодарение на почвата. Или такива, които обичат да правят секс сред щурците или да мастурбират под дъжда.

През 2002 година Грийнпийс публикува първия наръчник за екосекс, а самият термин екосексология се появява две години по-рано. Еволюцията от термин до социално движение става през 2008 година благодарение на Елизабет Стивънс и Ани Спринкъл.

Същинската идея на създателите на екосексологията е да се помогне на хората да възстановят връзката с природата и със собствените си тела. Според някои екосексът е различен от други социални движения с това, че се фокусира върху личното поведение и удоволствие, а не върху протестите или политиката.

В същото време екосекс активистите често се определят като природозащитници, защото използват плътската наслада на открито като потенциално мощно средство за мотивиране на хората да опазват околната среда. Първата книга за екосекса – ”Go Green Between the Sheets and Make Your Love Life Sustainable”*, е написана от Стефани Вайс.