Нашите баби са знаели 2 и 200, а днешната Ева се опитва да разбере колко е 1 плюс 1 – дали са двама, които след мимолетно докосване на тела и души ще се разбягат в различни посоки, или ще сплетат съдбите си в едно цяло завинаги. Този и още много въпроси из теорията и практиката на взаимоотношенията между двата пола по забавен начин поставя новият спектакъл „Женските изкуства за щастливо съпружество“ на Театрална работилница „Сфумато“.
Едната „половинка“ от представлението е изготвена по едноименното ръководство на Йона П. Стоянова (1929) и по „Домъ и общество – книга за етикецията въ Царство България“ от инж. Лили Янакиева (1935). Другата – гласът на съвременницата ни, е
създадена от драматурга Стефан Иванов
явно добър познавач на клишетата в женското мислене. Негова е заслугата да увлече в диалог и да вкара в полемика двете лица на Ева: „вечната и святата“ някогашна дама и модерната и забързана пораснала хлапачка, която не е феминистка, но все пак би желала мъжът да се научи поне да си плаща сметките и да не я ползва за генерален спонсор.
Първата носи перли, говори бавно, тихо и изискано, не жестикулира просташки и прави всякакви компромиси, за да задържи своя мъж и господар, да „има подслон и храна“ – тя е актрисата Василена Винченцо. Втората е модерна и динамична, с небрежна рокличка и с маратонки, бурно размахва ръце с чевръсти дълги пръсти, които обгрижват 3 деца, печели добре, но най-често е сама – тя е певицата Миленита, в чиито реплики се долавят доста автобиографични детайли.
Реквизит на сцената са само два стола и два микрофона, напомнящи, че все пак това, освен спектакъл, е и трибуна за диспут. Всяка от двете жени представя своята истина – толкова различна от другата, че пресечната им точка е май само в това, че никоя от тях не обича мъжете да се водят по акъла на майки, лели, сестри, братовчедки, роднини и „цялата тая паплач“. С много хумор те разкривят женския манталитет някога и сега, оставяйки ни вратички да се замислим:
Всичко старо ли е било погрешно?
Всичко днешно ли е сбъркано?
Има ли успешна тактика? И къде е тя – някъде по средата ли?… Представлението е за срещата между жени от различни поколения и векове, за техните истории, истини и самозаблуди и за дългия път към диалога, разбирането и равнопоставеността между половете, който все още предстои да бъде изминат.
„Женските изкуства за щастливо съпружество“ на Йона П. Стоянова е любопитен поглед към живота на българската градска жена в периода на Царство България. В този наръчник за успешен брак от миналия век е описано всичко необходимо, за да бъдат нашите прабаби добри съпруги, всеотдайни домакини и грижовни майки в очите на обществеността. Авторката е създала интригуващата творба, която към днешна дата изумява с консервативния прочит на женската роля в българското общество.
„Книга за етикецията въ Царство България“ от инж. Лили Янакиева пренася в свят, изпълнен с галантни дами, за които „по време на танц е некрасиво да се притискат много към кавалера си“, и изтънчени господа, които „трябва да целуват ръка само на госпожите, понеже така изразяват почитта си към омъжената жена“… Книгите са преиздадени във фототипни издания от сдружение „Българска история“.
