Осмото чудо на света и погребаното село, унищожени от невиждано бедствие

В район Роторуа в Северна Нова Зеландия, на около 25 км на изток от град Роторуа, имало две малки езера, наричани от местни маори Ротомакарири (Студено езеро) и Ротомахана (Топло езеро). На бреговете им се намирали най-впечатляващите травертинови тераси – най-големите в света.

Те се образували от натрупаните от близките горещи извори минерали. Тези тераси били толкова невероятни, че ги наричали „осмото чудо на света“ и били най-известната туристическа атракция в Нова Зеландия до края на 19-и век.

Тогава вулканът Таравера изригнал и унищожил тази природна красота завинаги, съобщава Amusing Planet.

Имало две тераси – по-голямата Бяла тераса и по-малката Розова тераса. Белите тераси покривали три хектара и се спускали по приблизително 50 стъпала до ръба на езерото и 40 метра под водата.

Розовите тераси били на 800 метра от тях и се криели зад силното слънце, гледайки на югоизток. Розовият цвят се дължал най-вече на това, че по-малко светлина стигала до тях, за разлика от Белите тераси. Хората ходели да се къпят на по-ниските нива, защото водата била много гореща.

Сутринта на 10 юни 1886 г. близката планина Таравера е разтърсена от силно вулканично изригване, което буквално разкъсва центъра на езерото Ротомахана, разпръсквайки тонове утайки от водоема на километри наоколо. Всичко наоколо е покрито с пласт плътна кал, дебел няколо метра.

На мястото на терасите се образувал голям кратер, който след това се превърнал в днешното езеро Ротомахана – с 30 метра по-високо и много по-голямо от старото.

Терасите са почти напълно унищожени, заедно с няколко близки села, потопени в кал. Едно от тях е Те Вайроа, чиито полузаровени къщи днес са туристическа атракция.

Селото е създадено в края на 50-те години в малка долина близо до езерото Таравера. Въпреки че е населявано от маори, то е построено в европейски стил с мрежово оформление и къщи, всяка от които има собствена градина от 100 квадратни метра.

До 1870 г. Те Вайроа се превръща в отправна точка за експедиции до розово-белите тераси на Ротомахана, а туризмът е важна индустрия. По време на изригването на вулкана това вече е процъфтяващо туристическо населено място с няколко хотела и население от около 140 души.

Малко след трагедията селото започва отново да привлича посетители. Един от хотелите все още разполага с няколко обитаеми стаи, които туристите използват по време на посещението си в „погребаното село“.

Къща за срещи на маорите, наречена Хинемихи, приютила местните по време на изригването, е преместена през 1892 г. в парк Кландън. До 1906 г. обиколки с автобус и лодка дават на туристите поглед върху останките от селото и местността през 1886 г.

През 1931 г. счетоводителят Рег Смит купува Те Вайроа и започва да разкрива погребаните сгради. Това дело продължават няколко поколения от семейство Смит, докато около една трета от населеното място не е разкопано.

Огромните артефакти, открити на мястото, в момента са изложени в музей.

Изригването на вулкана Таравера на 10 юни 1886 г. е едно от най-големите в историята на Нова Зеландия. То убива около 150 души.

Previous post 5 неща, които няма да са същите след като заживеете заедно
Next post Меган Фокс: Третираха ме като тъпа, но секси мацка