Островът, чието море има седем цвята

Един малък изумруден остров бавно се материализира пред очите на пътешествениците в Карибско море. Угаснали вулканични върхове се издигат по протежението му, а от двете им страни има гъсти гори, завършващи със златен пясък.

Ако имате късмета да летите над него, ще видите „морето със 7 цвята“ – жива зелено-синя мозайка, съставена от третата най-дълга бариерна рифова система на Земята, и ще ви е трудно дори да преброите всички цветове, които се появяват.

Отдалечен, непокътнат и слабо посещаван, Провиденсия е най-малко колумбийската част в цяла Колумбия. Простиращ се едва на 17 км, този остров има объркана история и своя културна идентичност, съобщава Би Би Си.

Провиденсия се намира на около 800 км северозападно от континентална Колумбия и дори по-далеч от мислите на повечето колумбийци. Никарагуа, която се е опитвала да наложи своя суверенитет, е по-близо, но все пак на повече от 230 км на запад.

Пътуването до Провиденсия е сложно и скъпо в сравнения с нейната по-малка и по-туристическа „сестра“ Сан Андрес, която се намира на 50 км на юг. Затова и броят на посетителите е малък – често под 100 души на ден, дори и преди пандемията.

Провиденсия има 5000 жители със смесени афро-карибски, британски, мискито (коренно население на Централна Америка), испански и френски корени. Те говорят креолски английски и като цяло са баптисти или растафарианци, за разлика от колумбийците на континента, които са предимно католици.

Обитателите му се считат първо за островитяни, а след това за колумбийци.

Най-добрият начин да усетите Провиденсия е като се отправите на пътешествие с лодка с водач.

Провиденсия първоначално е база на холандски пирати, а след това се превръща в една от първите английски колонии, след като група пуритани пристигат с кораба „Сийфлауър“ през 1631 г.

На пръв поглед този изолиран остров изглежда като неподходящо място за заселване. Скоро, обаче, пуританите открили, че почвата му е много плодородна и подходяща за отглеждане на памук.

Стратегическата позиция на острова в Карибско море между Централна и Южна Америка – идеална за атаки срещу корабите на Испанската империя, го направила много привлекателен.

Но колонията страдала от суша, лоша реколта и недостиг на работна ръка, както и от атаките на испанците. С времето заселниците се принудили да внасят роби и стотици африканци били доведени на острова. По късно там бил вдигнат първият бунт от поробени хора срещу Британската империя. През 1641 г. атака на испанците сложила край на колонията завинаги.

Властта на испанците продължила кратко. Те били атакувани от английски, холандски и френски пирати. Най-известният бил капитан Хенри Морган.

Островът е осеян с малки махали с къщи в пастелни цветове и вернади с опънати хамаци или богати градини, често разположени около обикновена църква. Зад тях се издигат заострени зелени хълмове, по чиито склонове растат дървета с портокали, манго, гуава и памук/

Отвъд Ню Уестминстър, основан през 1631 г., който днес се нарича Стария град, се намира Санта Исабел – най-голямото от седемте села на острова, където са разположени няколко общински сгради, магазини, кафенета и църкви.

От скалисто островче в Националния природен парк по стръмен маршрут се стига до естествена пирамида от големи камъни. От там може да се види Бариерния риф на Старата Провиденсия, заемащ площ от 255 кв. км и кипящ от морски живот. Рифовата система е с различна дълбочина, което е причина за безбройните оттенъци на синьо и зелено. Тези вълни в морско синьо, тюркоазено, лазурно синьо и какви ли не още нюанси, са дали името „морето със седемте цвята“.

Разбира се, гмуркането тук е превъзходно.

Санта Исабел е мястото, свързано най-много с легендарния капитан Морган. Според легендата, уелският пират, който по-късно станал робовладелец и по-късно бил обявен за лейтенант губернатор на Ямайка, скрил съкровище на малкия остров Санта Каталина, известен сред местните като Кетлина. Днес той е свързан със Санта Исабел чрез клатушкащ се понтонен мост.

На югозападния бряг на Санта Каталина може да се види ръждясало старо оръжие, което изглежда сякаш е извлечено от дъното на морето. Известно е като „оръдието на Морган“ и отбелязва мястото, където испанците някога екзекутирали пирати и пуритани,

В южния край на Санта Каталина се намират останките на Форт Уоруик, построен от пуританите на мястото на бивша холандска пиратска база, а по-късно завладян от испанците. Под стените се намира полупотопеният вход за Пещерата на Морган.

Според легендата, тук прочутият пират криел плячката си, макар че според указателната табела, и да е имало някога съкровище на това място, то отдавна е изчезнало.

Друга забележителност е Главата на Морган – скала, приличаща на пирата. До нея е имало разрушена вила, която според слуховете била на прочутия наркобарон Пабло Ескобар.

Провиденсия е окончателно изоставен от пиратите през 80-те години на 17-и век и в продължение на 100 години бил незает. Завзет е през 1789 г., когато плантатор от Ямайка пристигнал с малка група роби от Африка. Той бил последван от заселници, сред които хора с англо-мискито произход от Централна Америка.

В крайна сметка Провиденсия признала суверенитета на Колумбия с договор през 1928 г. Оттогава той си остава в периферията на Колумбия, често игнориран от правителството в Богота.

Въпреки че изглежда идиличен, островът се изправя пред предизвикателства. Здравните услуги и образованието са ограничени, много млади хора напускат, за да учат и работят другаде. Климатичната криза причинява ерозия на крайбрежието.

Надежда все пак има и тя е в отличителната култура на острова, която привлича интереса на хора на изкуството. Преди пандемията броят на туристите бавно нарастваше, но отдалечеността на острова със сигурност ще го предпази от свръхтуризма, който съсипва много други места в карибския регион.

 

Previous post Не можеш да ги бутнеш: Това са 5-те най-хладнокръвни зодии
Next post Брад Пит призна за какво мечтае след Анджелина