Певицата Анна Данчев: Преподавам фолклор във Финландия

Певицата Анна Данчев: Преподавам фолклор във Финландия

– Г-жо Данчев, представяте дебютния албум на международната си банда Dаntchev: Domain – Say It в България. Каква е неговата история?

– Вече доста години работя тук, във Финландия, преподавам български фолклор, пея в различни стилове, с различни групи. С този албум исках да разкажа някои от своите лични истории. Както животът ми, така и творчеството ми на музикант винаги е между двете ми идентичности. В този албум ги срещам. Say It е поглед върху хармониите и дисхармониите в живота, разсъждение върху намирането на баланс. Аз съм композитор на цялата музика, но в нея има и елементи от българския фолклор. Въпреки че са много лични за мен, песните имат и универсални послания.

– Колко парчета съдържа албума и на какъв език ги изпълнявате и защо?

– Албумът има десет отделни истории, които заедно създават една по-голяма история за живота – от раждането до смъртта. В този албум пея предимно на английски, а също и на български. Изборът на езика идва от факта, че и английският, и българският са езиците, на които обикновено пея. Според мен езикът въздейства върху вокалния характер и има огромно значение за крайния музикален продукт. В кариерата си съм пяла много джаз и соул музика на английски и затова за мен това е естествен избор за пеене. Разбира се, българският език е с мен още от дете.

– Кои са другите членове на бандата?

– Dаntchev: Domain е международна група, макар че се намираме в Хелзинки. Тъй като аз самата съм глобален музикант, исках да работя с подобни на мен артисти, съчетаващи няколко култури. Членовете са от Финландия, САЩ и Португалия. Ерно Хаукала свири тромбон и туба. Кенет Оджуткангас свири на китара и туба. Анти-Пека Рисанен свири на барабани. Жоао Луис свири на вибрафон и перкусии.

– Защо включихте фолклор в албума?

– Въпреки че моят собствен стил е по-скоро комбинация от много различни музикални елементи, обичам да споменавам, че в основата на моето вдъхновение винаги стои българският фолклор. Израснах с музика около себе си и особено с българската традиционна музика. Учих я от баща си, който също е музикант и българин, който живее във Финландия. От него научих хармониите, ритмите и специфичния характер на българския фолклор. Но съм изучавала и певческата традиция от изключителни български народни певици.

– Как чужденицте разбират българската музика и разбират ли я изобщо?

– Според мен разбирането вероятно варира от място на място и от хора на хора. Веднъж с предишната ми банда сирихме в малък клуб в Хелзинки и при нас дойде човек със сълзи на очите да попита каква е тази музика, защото е най-красивото нещо, което е чувал. Музиката е универсален език и въздейства дори без да я разбираш, или познаваш. Например “Мистерията на българските гласове” са добре познати и обичани в цял свят дори сред хора, които нямат никакви познания за българската музикална традиция.

– Известна сте като „българският глас във Финландия“. Вие сте родена там в семейството на известния музикант Христо Данчев, който се мести във Финландия през 60-те? Но не забравяте България. Колко често идвате тук?

– Опитвам се да идвам възможно най-често. Когато моите баба и дядо бяха още живи, те бяха основната причина да идвам в България. Но днес основната причина е музиката. Имам приятели в Етрополе и обичам да ги посещавам, защото корените ми са в този край и ми е интересно да ровя в местните традиции. Често когато съм в България се срещам и с приятели музиканти. Определено всяко посещение е и мое вдъхновение. Например преди няколко години бяхме в България с баща ми и синовете ми и много ме огорчи как великолепната природа се използва за масов туризъм, вместо да се пази и цени. На прибиране в самолета написах песента Come and See, която е част от настоящия албум. Изглежда като песен, изпята от жена загубила любовта, но всъщност я написах като обръщение към хората от името на планината.

– Разкажете малко повече за своето семейство и за детството си?

– Родена съм в малък град на име Хаапавеси, в северна Финландия. Родителите ми се преместиха там по работа. Баща ми е музикант и учител по музика, а майка ми, която е финландка, работи като визуален дизайнер. Заради него вкъщи винаги е имало музика и досега тя е постоянна част от живота ми. От майка ми пък научих как да мисля визуално – дори днес често пея със затворени очи, защото всяка моя песен за мен има конкретен образ и цвят. Когато бях съвсем малка прекарвах всяко лято при баба и дядо в България. Като тойнейджър, разбира се, пътувах и се занимавах с други неща. Но по-късно, когато учех в университет, изведнъж усетих и негативната страна на това да си с двойна идентичност. Чувствах се изгубена и без корен и отново имах нуждата да прекарвам много време в България. Станах планински водач в Пирин, учих пеене при български певици, българският ми стана много по-добър. Научих, че прабаба ми, която никога не съм срещала, е била оплаквачка от Етрополе и се зарових в тази интересна традиция…

– Защо избрахте пътя на музиката?

– Поради работата на баща ми, вкъщи винаги звучеше музика и затова и досега тя е част от ежедневието ми. Този вид избори не са толкова лесни за обяснение. Избрах музиката като свой път, тъй като за мен е трудно да си представя живот без нея. Интересувам се от музиката и искам да научавам повече за нея всеки ден. Музиката е моят инструмент да виждам света около мен и ми дава възможност да изразя чувствата си.

– Лесно ли се прави музика във Финландия и работила ли сте с български изпълнители?

– Мисля, че музиката като професия е може би един от най-трудните избори за кариера в света. Имаме много добра музикална образователна система във Финландия, но все още е наистина трудно да имаме стабилна кариера като музикант. Разбира се, зависи какъв вид музика сте избрали да свирите и изпълнявате. Кариерният път на един инструменталист в оперния оркестър и на музикант на свободна практика може да е съвсем различен. Учила съм с някои български музиканти, но досега не сме имали проекти заедно. Определено би ми било интересно да участвам в проект с български музиканти!

– Посещавала сте частни уроци при великата Янка Рупкина. Поддържате ли контакт?

Отдавна не сме се виждали с Янка Рупкина. Следя я и се възхищавам на кариерата й предимно през интернет. Мисля, че тя е един от най-големите гласове от България. Българската певческа традиция е наистина богата и има много страхотни гласове! Когато бях малка учих и от Вичка Николова, която също е изключителна. Възхищавам се и от Нели Андреева, Гергана Димитрова, разбира се. Наистина съм горда, че това са моите корени и източник на моя собствен вокален стил.

– На колко музикални инструмента свирите и кой от тях ви е най-любим?

– Свиря на четири инструмента – пиано, акордеон, ирландски барабан и тъпан. Но ако трябва да избирам, със сигурност любимият ми инструмент е моят глас.

– С оглед на епидемията от Covid-19, как смятате всичко това ще се отрази на музиката в световен мащаб?

– Мисля, че все още е много трудно да се предвиди общият резултат от пандемията на COVID, но вече лесно може да се каже, че музикалният бизнес навсякъде ще пострада много. Също така мисля, че трябва да измислим нови начини музиката да стигне при публиката, тъй като очевидно концертите на живо са невъзможни. Но вярвам в хората в музикалния бизнес, защото ние сме креативни и ще измислим новите решения, ако е необходимо.

– За какво мечтаете?

– Мечтая за свят, в който сме равни, не се нараняваме и живеем в хармония с природата. Може би е утопия. Но това не ми пречи да мечтая! Междувременно се опитвам да дам своя принос и да работя за по-добро бъдеще стъпка по стъпка.

Share