Поли Паскова: Българският фолклор е дар свише, който лекува

– Поли, започваме с концерта, който ви предстои на 13 aприл в зала 1 на НДК по случай 20 години от първия ви албум…

– „20 години живот с песен“ е името на концерта, но може да го наречем и 22 години, тъй като го отлагахме две заради пандемията. 22 е любимото ми число, тъй като съм родена на тази дата. Подготвям нещо грандиозно като изживяване. Ще има два ансамбъла – „Български ритми“ и „София шест“, балет „Веда Джуниър“ за песните с модерно звучене. Ще има по нещо за всички поколения.

На сцената с мен ще бъдат и моите дуетни партньори, с които през годината сме си подавали ръце – Борис Дали, Николай Славеев, Здравко Мандаджиев, Христо Косашки, Румен Малинов, Марин Молов, с когото имаме два невероятни дуета. Зоран „Зока“ Янкович, който живее в Германия, специално ще пристигне за концерта. Единствен от партньорите ми няма да мога да изпълня дуета с покойният Нончо Воденичаров.

Концертът ще бъде много специален и със силен енергиен потенциал. Мислех много дали да не направя филм за юбилея, да издам биография – от детските години, през спорта, до днес. Реших, че хората трябва да се докоснат до моята душа и да чуят посланията ми за България, да чуят истината за нашата многохилядна история и всичко това написано в стихотворна форма.

Смятам, че това е важно в днешни времена, когато светът е скован от страх, от тази ниска вибрационна енергия. Според мен се прави умишлено. Ние сме длъжни да противодействаме с този безценен дар от дедите ни – българския фолклор. Той е майчиният език на нашата нация. За съжаление, все по-малко се върти в ефир.

– Има ли вече интерес към спектакъла?

– Да, повече от местата са продадени, при положение че рекламите за концерта се въртят от съвсем скоро и благодаря на всички, които помагат в организацията за кратките срокове, с които разполагаме.

– Щях да ви попитам след музикалната част, но сама отворихте темата. Кажете защо?

– В Пловдив остана част от мен, защото играх за баскетболния „Марица“ пред най-многобройната и запалена публика, която съм виждала за 25 години спортна кариера. Феновете ни преследваха във всички градове, имахме невероятни успехи. Точно в Марица бях топ реализатор с 24 точки средно на мач.

Публиката пълнеше залите 2 часа преди началото. Спонсорът ни дори седеше на вестник на стълбите, защото нямаше място за него. В друг град не съм виждала такова чудо. Феновете идваха у дома да помагат. Събирахме се, свирех на акордеон, пеехме. По тренировки дори идваха и ни подкрепяха! Невероятни! Правеше кеф, щеше ми се да оставя сърцето си на игрището!

Точно в „Марица“ успях да отбележа рекордните 45 точки срещу силния противник от Велико Търново, тогава втори. Играеше за тях много украинската националка Лелека. Но не броят на точките са гордостта ми, а това, че сполучливата стрелба беше 83 процента. Само 3 пропуснати, ако не се лъжа. Кой ли не се опита да ме пази, но така ми вървеше, че да ритна с крак, пак щях да вкарам.

– Кои са любимите ви места в Пловдив?

– Любимите места са при любимите хора. Но не мога да пропусна уникалния център на Пловдив. Има уникална атмосфера там! В София го няма това нещо с едната пешеходна „Витошка“. Харесвам и Гребната база.

Не го крия, обичам да съм в хубавите заведения с добра компания. Посещавам Пловдив доста често, това е духовен град, който лежи върху история и култура. Там имам много приятели. Българите сме хукнали да обикаляме света, по разни камъни и палми, а не ценим своята държава.

Като певица съм посещавала кътчета със специална история и енергия, които малцина сигурно знаят. Това е и целта на концерта на 13 април – да вдигаме духа на България. Родината ни е преживявала войни, глад, въшки, холера, но е оцелявала. Фаталното е, ако падне българският дух – тогава губим всичко! Обидно е, че децата ни учат фалшива история на България.

– Например с какво?

– С какво ли не! През 681 г. хан Аспарух идва при свои роднини тук. По китайски и арабски летописи 271 години преди Христа се говори за българска държава, която е владяла голяма част от Европа и Северна Азия. Гробът на Хан Кубрат е в Полтава, Северна Украйна. Там е било българско, имало е християнство! А и какви са тези пуйки и хелоуини, които пълнят вече и училищата! Имаме си наши традиции! В нашия фолклор има родова памет!

– За кои енергийни места говорите?

– Тук ще отидат часове. Започвам с Мадарския конник, едно от светилищата на земята. Белоградчишки скали, Рилски езера… Нека не продължавам, че са много.

– Как решихте да станете певица след спорта?

– Загатнах, че още като спортист свирех на акордеон, знаех над 150 песни. В един момент направих две тежки травми на коляното и се захванах като хоби с моята втора любов – музиката. Закараха ме в едно студио, казаха, че имам специфичен глас, и така започнах.

Но спортът си казва думата и започнах да гледам и на музиката като на състезание. На седмата година от началото на моята творческа кариера направих една много смела стъпка – самостоятелен концерт в зала 1 на НДК. Въпреки че никой не ми вярваше, успях да препълня залата и това ми даде още по голяма самоувереност! Тогава съм била доста амбициозна, но с времето човек помъдрява и с опита идват и знанията.

– Много хора прибягват до вашите методи на лечение, повдигнете завесата?

– Не искам да си правя реклама, нека оставим темата. Ще кажа само, че нашият фолклор е лечебен, защото е завещан от Орфей – учител на нашите прадеди траките. Той е като отзвук от небесната, вселенска музика. Хората ни са лечебни. Затова трябва да го съхраним.

В Япония ползват народните ни песни като релаксация след тежък ден. А нашите деца слушат рап и във всички музикални реалипрекрасноти се пее предимно на английски. Пропагандата работи!

– Имате ли за враг на фолклора така наречения попфолк или чалга?

– Не. Повечето певици от този жанр изпълняват фолклор, защото са завършили в Широка лъка, Котел или други училища. Имат невероятни умения, но системата ги вкарва там, защото това се продава. Лошо няма! Но всеки има своя избор в живота! Важно е да се чувстваш добре в кожата на това, което си избрал да бъдеш!

– А какво прави непознатата на хората Поли Паскова, когато не е заета с музиката?

– Непознатата Поли Паскова трябва да се запознае със себе си, защото води изключително динамичен живот. По някой път се прибирам толкова рядко, че децата ми викат „лельо“.

Но това гони монотонността от живота ми. Не мога да бъда само готвачка и домакиня или само певица. Или само да си шия гоблени, което обичам. Това ще ме умори! Разнообразието ме зарежда, опознавам се сама себе си всяка година, променям се. Но оставам здраво стъпила на земята, защото има хора, които след първия албум „излизат в Космоса“.

Казала съм на моите колеги – в момента, в който това се случи с мен, да ми ударят един по главата и да ме приземят. Обичам феновете си! Обидно е да ходя с петима бодигардове и джипове, че някой ще ме ощипе. Ходила съм на такива места в Северозападна България, където хората със скъсани елечета. Ами иди при тях, да те пипнат, после не си мият ръцете по една седмица от радост. Това искам да посъветвам всички, които се смятат за звезди.

– Малка шега – ако сега застанете на линията за фаул, колко коша ще вкарате?

– Много съм добра на фаулове, не ме закачайте. Две години след края на кариерата отидох на една тренировка на сина. Направих 83 поредни, а бях с обувки и официални дрехи. Започнах да се смея, защото в най-добрите си години като спортист правех по 45-50 поредни. Не било песен да го забравиш. Проблемът е да няма бягане!

в. „Марица“