Славка Калчева на 66: Ако бях изкарала милиони от „Бяла роза“, щях да пея само за кеф

– Честит рожден ден на Славка Калчева! Да сте жива и здрава и още много години да радвате почитателите на народната музика с вашия глас, с вашите изпълнения. Как го отбелязахте?

– Благодаря за хубавите пожелания. Предвид пандемията, тази година тихо, скромно, в домашни условия с моето семейството – с децата и внуците. Миналата година направих голям и шумен рожден ден. Казала съм, че ще празнувам юбилей на 80 години, сега не съм.

– Имаше ли изненади?

– Децата ми направиха страхотна изненада. Приготвих хубаво ястие – гювеч с джолан и кисело зеле, което те обичат, направих баница, взех вино и отидох на обяд да им занеса. Не исках дори да влизам, но ме накараха да изчакам и получих букет от рози, торта, подарък… Стана ми много приятно.

– Какъв беше подаръкът?

– Скъп парфюм, който много харесвам. За миналата година внучките ми направиха подарък летене с балон над Искърското дефиле, защото знаят, че обичам адреналина и съм малко екстремна личност. Малко ме хвана страх и го отложих, после дойде пандемията, но ще го направя.

– Какво най-екстремно сте правила досега?

– От дете съм си мечтала, когато отида в чужбина да посетя увеселителен парк и това се случи през 2005 г. по време на турнето ми в Америка. Когато гледам снимките си от там, се чудя как съм могла. На какво ли не се качвах, имаше съоръжения, които сега като ги гледам, изтръпвам, но тогава много исках и натрупах много адреналин. Влакчето на ужасите е най-малкото – качвах се на летящ Батман, висейки надолу и виждайки хората като мравчици. Изживях мечтите си от детските години.

– Имате ли друга мечта?

– Всеки път, когато отивам във Варна за концерт, си мечтая да скоча с бънджи от Аспаруховия мост. Но все не можем да се засечем – не работят като съм там, или пък бързам за друг ангажимент и няма време.

– Кой е най-хубавият ви рожден ден през годините?

– Като че ли последният от миналата година, защото синът ми от доста години живее в чужбина със семейството си и не всеки път могат да си дойдат. Децата ми, внучките ми – всички бяхме заедно и затова смятам, че това беше най-хубавият ми рожден ден.

– Звуча ли „Бяла роза“?

– Естествено, няма как да мине без това и няма как да ме оставят да не изпея нещо.

– Как се роди най-известната българска песен в последните 20 години?

– Много спонтанно. Бях в период, в който подготвях втория ми албум „Сватба“. В първия ми диск „Завръщане“ бях направила една авторска песен „Бяла хубава мома“ и видях, че хората много я харесаха и стана много популярна още с излизането й. Реших и във втория да включа подобен ритъм, за да мога да ги свържа в китка и хорцето да стане по-дълго. Хората винаги играеха на „Бяла хубава мома“ и реших, че трябва да им още една такава песен. Бях сама вкъщи, когато в главата ми дойде мелодията. Исках текстът да е нещо запомнящо се, да не е сложен, но красив. Бяло, бяло – реших да продължа същата стилистика пък и случайно вкъщи имаше бели рози във ваза, подарени от приятеля на дъщеря ми… Те ме вдъхновиха и така се роди „Бяла роза“. С моя колежка от Ямбол много пъти променяхме текста. Аранжиментът направи Токича, който беше тонрежисьор в „Пайнер“. Интересното е, че с известна пренебрежителност отначало той подходи към песента. Записах я последна за албума, а като излезе диска й снимахме клип.

– Кога усетихте първата реакция, че сте направила нещо толкова голямо?

– Албумът излезе през 2000 г., а след като се завъртя по тв „Планета“ песента, стана такъв бум… Когато ходех по участия, непрекъснато я искаха. Самите диджеи го потвърждаваха. Нашият Живко Микс ми разказа, как дори изморени, когато зазвучи „Бяла роза“ всички хора стават. Така е повече от 20 години. На последния ми концерт за т.г. във Варна, който направихме на открито, нарочно не я включих, но публиката си я искаше и си чакаше „Бяла роза“…

– Какъв е рекордът, колко пъти най-много сте я пяла на участие?

– Най-малко 5-6 пъти съм я пяла. Направих и други подобни песни – „Бели гълъби“, „Момина сълза“ – все в този ритъм, но „Бяла роза“ въздейства по особен начин.

– Дъщеря ви знае ли, че нейните рози са причината да се роди тази песен?

– Разбира се, че знае. Когато правя нова песен, първо на децата си я пускам. Винаги тяхното мнение е било важно за мен, а и познават… те са с музикално образование.

– За момчето, което й е подарило розите ли се омъжи тя?

– Да, ожениха се. После ми призна, че са от него.

– Преди няколко години имаше статистика, че песента ви е изкарала 5 милиона лева. Колко ли са стигнали до вас?

– Ако аз съм изкарала такива пари от тази песен, бих ли работила все още, за да живея? Кой ли е този, който наистина ще повярва, че ако съм взела подобни пари ще продължавам да пея по сватби и мероприятия? Напротив – ще си правя записи за кеф и ще си почивам. През целия си живот съм работила толкова много, но не съм станала милионерка. Ако живеех в друга държава, можеше и да стане…

– Правите ли нови песни?

-Имам две нови авторски песни, които трябваше да запиша тази година, но се разминахме с единия тонрежисьор, с другия, който беше малко болен и трябваше да го изчакам. Малко се страхувах да съм с много хора. Не ги записах, защото нямаше и време вече. Исках да направя и видео към тях, живот и здраве – напролет. Исках да издам и албум, вкарвайки и тези две нови песни, защото другите са готови, но пандемията обърка много неща. Парите, които изкарвам от участия ги реинвестирам в нова продукция, тъй като сама си плащам за всичко – аранжименти, музиканти, студио. Тази година почти не съм работила и няма откъде да взема тези пари, защото нямам спонсори, а и никога не съм търсила.

– Традиционните хора ли са или ще има изненади?

– Тези две песни, за които говоря, не са като другите, да се слеят, а са различни. Може някои хора да не ги приемат, както бих искала, но аз винаги съм обичала да експериментирам и да направя нещо ново. В „Пайнер“ имам свободата да правя каквото реша, което е много важно и аз експериментирам. И двете песни ще бъдат изненада. Едната я наричам бутикова, музикантска е, не става за игра. Направила съм я още преди 30 г. за надсвирванията в Стамболово заедно със „Станка из пътя вървеше“, но тази никога не съм записвала досега. Тогава журито направи проблем, че подобни песни не са приета в народната музика – такива бяха разбиранията им, покойният кларинетист Петко Радев също беше в журито, дойде при мен след като свърши конкурса (не ми присъдиха никаква награда, но за мен беше важна наградата на публиката) и каза с уважение: „Не се притеснявай, след време тази песен ще стане хит“. Така и стана със „Станка“. Не се и притеснявах, тя си е моя авторска песен. Определени хора, които искаха само те да правят аранжименти и да се чуват само техните имена поставяха ограничения. Това е цялата истина. В тази незаписваната ми песен, в един куплет се събират четири различни ритъма – 9/8, право хоро, ръченица, пайдушко, които се сливат. Другата нова песен се казва „Бели ангели“ и ще бъде етнорок. Навремето съм свирила на баскитара 3 години, така че защо да не си позволя. Тогава 3-4 години, когато пътувах в колата си, слушах само рок, има много дискове.

– Работила сте със световноизвестния кларнетист Иво Папазов-Ибряма. Какво си спомняте от онова време?

– Учила съм се да пея първо от Недялка Керанова, после от жената му Мария Карафезлиева, която е голяма певица. Когато се роди първото им дете, Ибряма ме покани да пея с оркестър „Тракия“ на едно национално турне. Там бяха лауреатите от Стамболово и оркестър „Тракия“. За мен беше голяма чест да пътувам с най-добрия кларнетист и най-добрата група на България. Преди това сме имали едно турне и с Мария в Добруджанския край с автобус, който ни караше по селата да правим концерти. С нас пътуваше и Весо Парцала, разказваше весели неща и ние се смеехме, а Иво Папазов ни се караше: „Спрете да се смеете, като отидете на концерта няма да имате глас“. Последният концерт беше в НДК, което тогава се казваше Людмила Живкова. За него ни платиха хонорар от по 15 лв. на човек и бяхме много изненадани. Когато Иво попита защо толкова малко, организаторите казаха: „Вие да сте благодарни, че въобще пеете в НДК“. И досега се чуваме и с него, и с Мария. В нашия жанр, за разлика от другите, се уважаваме много. Ибрям винаги се е отнасял добре и с уважение към певците, без значение дали съпругата му пее, аз или някой друг. При него е закон, когато започне да пее певицата, темпото на оркестъра се забавя, звукът се намалява. На един концерт така се ядоса и изкрещя на колегите си: „Певицата трябва да се чуе! Инструментът може да се усили безкрайно, а гласът къде отива?“.

– Имали сте и концерти, за които и 15 лв. не са ви платили?

– Само веднъж ми се случи, на сватбата на дъщерята на един известен човек. Доверчива съм, вярвам на хората и мислех, че няма нужда да му казвам каква е цената, защото човекът е от нашия бранш. За съжаление останах без нищо, но от това нито обеднях, а не вярвам и те да са забогатели.

– Шиете ли още?

– Не, отдавна съм приключила с това. Омръзна ми, а и нямам време. Завършила съм такова училище и си шиех каквото можех. Тогава така беше – ако ти отпуснат стипендия в училището, после те задължават като завършиш 3 години да работиш в шивашкия цех на града от който си. Така започнах работа, още не пеех. След години първата ми шевна машина, която родителите ми подариха на сватбата, се повреди. Реших, че трябва да си купя нова хубава, която обаче си стои така. Вече не мога и да я вдяна.

– За празниците какво планирате?

– За Коледа съм с децата, а за Нова година имам ангажимент във Велинград, но да видим дали ще се случи. Да чукам на дърво – здрава съм. Почти не излизам, спазвам всички мерки. Разхождам се в парка, но не контактувам с много хора. Трябва да се пазим. На по-висока степен трябва да се включи самосъзнанието. Трябва ни строг контрол и глоби, за да се оправят нещата.

в. „Телеграф“