Някои сигурно я помнят като Стела Стоянова от „Летене“, „Балкански синдром“ и хитовете „Ритъм & блус“ от началото на кариерата й в Малък градски театър „Зад канала“, други са я забелязали като Стела Ганчева в трупата на Сатирата, трети може да не знаят името й, но когато влезе в банка или магазин, се случва да се смушкат: „Това е Мая, Мая е!“.
Актрисата, която влезе в домовете на хиляди българи като подтиснатата съпруга на бизнесмена Велин Донков от сериала на Нова тв „Братя“, е щастливо омъжена, но е наясно, че героинята й от екрана е поставила в окото на бурята парещ проблем: за домашното насилие над жени – и физическо, и психическо. И е окуражила немалко потърпевши да се осмелят да говорят за него. „Бих ги посъветвала да разказват, да търсят помощ, да не търпят, защото това няма да се промени. Най-важното е просто да не мълчат, защото не знаеш, споделяйки, откъде може да изскочи помощта. Наистина, понякога една дума е достатъчна да отвори много врати“, убедена е Стела, която доста се е ровила, за да разбере модела на поведение на насилника и на жертвата, подготвяйки се за образа.
Актрисата е благодарна на съдбата и на сполучливия кастинг за партньорството си с Тодор Танчев. Той се оказва деликатен и благ човек, напълно различен от бруталния алкохолизиран богаташ, в чиито костюм и маниери със завидна убедителност влиза. „Не се познавахме, но от първия снимачен ден спойката между нас се получи и имах чувството, че сме работили заедно и преди. Когато се разделяхме, ми се струваше, че си казвам „Чао“ с изключително близък човек, и тогава си пожелах:
Нека да е само за момента, нека да има и още!
Тодор ще остане завинаги в сърцето ми“, доверява Стела Ганчева и стиска палци камерата да се завърти и за следващ сезон на поредицата.
Червенокосата чаровница с огромни очи на кошута няма типичното излъчване на комедийна актриса, а по-скоро на фатална дама или драматична страдалка, но не щеш ли, след периода зад Канала намира мястото си в Сатирата. Дебютира на най-смешната сцена в продукцията „Островът“ на Иво Сиромахов и Съни Сънински. И добре че там е стюардеса, та може понякога да се прикрива зад количката с напитките, когато я напъне кикот заради непрекъснатите импровизации на Краси Радков. Или когато заради технически гаф играещият режисьор Съни не може да вдигне крилата на самолета от декора… Неусетно този театър обсебва желанията й. Усеща, че е време за промяна и поканата на директора Калин Сърменов да се присъедини към трупата идва в точния момент. Не че в Малък градски не са й възлагали и комедийни роли, не че и тук, в Сатиричния, персонажите й в „Шоколад“ (в програмата тази вечер!) или „Без задръжки“ (отново на 30 януари) нямат сериозни дилеми, но сега вече и по задание Стела Ганчева подсилва ярките комедийни краски в актьорската си палитра. И е доволна от това развитие.
Тя отлично си спомня, че в детството й било традиция заедно със сестра й да разиграват богат репертоар от сценки на семейни събирания. Винаги било адски забавно, но понеже нямали артисти в рода, нямало и „подбутване“ в тази посока. Подкрепа обаче – винаги. Майка й, по професия медицинска сестра, когато свали бялата престилка е поетеса и текстописец, а пък баща й бил осветител в Бургаската опера и Стела буквално е израснала в нея. „Всичко там беше магия – друг, магичен свят, в който се потапях. Бях
запленена от балерините, от оперните певци
от разкошните костюми, от оркестъра…“, връща лентата актрисата. От 6-годишна тя се е занимавала с класически балет, но не тръгва към тази професия на палци. В Немската гимназията до последно не знае какво иска да прави в бъдеще, докато повечето й съученици отдавна са решили как ще продължат образованието си в чужбина. Стела единствено е категорична в това, че ще остане в България. Точно тогава около нея се оформя една компания театрали, които не пропускат постановка в крайморския град. „Веднъж гостуваше спектакълът на Лилия Абаджиева „Страданията на младия Вертер“. Бях толкова впечатлена, че си казах: искам да видя какво е горе на сцената, не искам да съм само в салона“, признава Стела Ганчева, която още очаква професионалната си среща с Лили Абаджиева.
След гимназията момичето атакува НАТФИЗ и го превзема от първия опит. Попада в класа на проф. Димитрина Гюрова, където възпитанието й по немски модел в точност, отговорност, дисциплина и умение да мисли самостоятелно и да анализира продължава с пълна сила – въпреки милото обръщение „пиленца“, менторката им стриктно държи на това. Димитрина Гюрова е завещала на учениците си правила, които Стела, като истинска Дева, до ден-днешен спазва. „Аз буквално се изприщвам, ако има опасност да закъснея – не мога да си представя, че ще загубя времето на други хора или колеги. Не мога дори да си помисля, че няма да пробвам нещо, което на репетиции се иска от мен“, откровена е тя. И с потрес си припомня случка, струвала й унищожаването на доста нервни клетки.
С неин състудент като съвсем начинаещи актьори играят в спектакъла „Опечалена фамилия“ в Малък градски театър. Той е на някакви снимки и я е помолил да не казва – излизането му на сцената е доста по-късно след началото и вярва, че ще стигне навреме. По мобилния непрекъснато докладва „Спокойно, идвам, спокойно, идвам, ей сега съм при вас“ и в уречения момент…така й не се появява. „Никога няма да забравя как останалите се прегрупираха, как замазаха положението. Но моето доверие беше изиграно, защото той фактически ме излъга и аз поех отговорността за неговата липса.
Този срам ще ми държи влага
за цял живот“, не крие Стела. Въпросният колега очевидно все пак се е включил със закъснение, но тя има бяло петно в паметта как е протекло нататък инфарктното представление… Леко премеждие преди години има актрисата и в постановката на Николай Ламбрев „Норвегия днес“ в Народния, в която с партньора й Калин Яворов са кандидат-самоубийци, готвещи се да скочат в бездната от скалите на един фиорд. „Ледените блокове“ в сценографията са подредени стръмно нагоре матраци и тюфлеци и веднъж, без да усети как, Стела се изръсва и се търкулва директно в краката на зрителите. „Не беше чак толкова високо“, самоотвержено обяснява тя.
Срещата с бъдещия й съпруг преди повече от 8 години не прилича на подобен скок в тъмното. Макар че са бургазлии, те се запознават в София, на гости у общи приятели – и двамата веднага усещат, че са открили „своя човек“. Но Димитър трябва да чака цял месец, за да излезе с нея, защото младата актриса заминава за Международната театрална школа на големия руски режисьор Александър Калягин в Москва. „Скоро след това решихме, че искаме да си създадем семейство, да имаме детенце. Роди се Красимир. После се оженихме. Беше много бързо, много красиво и се надявам така да си остане“, казва Стела. Съпругът й е звуков инженер: миксира и мастерира песни на наши поп изпълнители – сигурно 90% от българската музика, която слушаме, е минала през неговите ръце. А по време на локдауна и не само влиза и в ролята на кондиционен треньор на половинката си. „Открихме се и картите се наредиха“, заключава с усмивка екранната Мая и отива да хвърли едни карти кога ще започнат поредните снимки…
