Наталия Кобилкина призна, че много обича животните, но загубата на кученцето й в детските години й докарала голяма травма, пише pik.bg.
Тогава д-р Ко била на десетина година. „Майка ни подари малко кученце, пуделче – Джери. Много го обичах! Обаче ни пратиха на детски лагер, а през цялото време мечтаех само да се върна при Джери. Когато се върнах… го нямаше. Той почина от някаква болест.
Бях ужасно нещастна, плачех цял ден и вечерта качих температура и се разболях. Бях седмица на легло и тъгувах за Джери. И тогава научих, че когато обичаш някой, ставаш слаб и уязвим и ако ги губиш, това много боли.
После имах още кучета, но всички умираха. И един момент нещо се пречупи в мен и спрях да изпитвам тази небесна любов към животинките. Не искам да се привързвам дълбоко, за да не изпитвам болка, ако загубя това създание. Гледам ги, но с едни спокойни чувства“, обяснява Кобилкина.
